Защо вотът за президент на Австрия е толкова важен?

Начинът на мислене на Австрия, пише австрийският поет Томас Бернхард, е като десертът Punschkrapfen (малко кексче с цветна глазура): червено отвън, кафяво отвътре и винаги напоено с малко алкохол. Следвоенната история на страната илюстрира именно този пример, коментира Economist.

От 1970 г. насам, с изключение на седем години, Австрия се управлява от (червени) социалдемократи. Винаги сравнително близо до повърхността, а понякога и над нея, обаче има дебел слой (кафява) крайнодясна политика. Партията на свободата на Австрия (ПСА), основана от бивши офицери от SS през 1956 г., се радва на двуцифрен дял от вота на всички парламентарни избори от 1990 г. насам. През 2000 г. партията се присъедини към коалиционно правителство с дясноцентристката Австрийска народна партия (АНП). А днесе (4 декември) може да спечели и президентския пост на Австрия, нищо, че той е по-скоро церемониален.

Норберт Хофер от ПСА изгуби с малко от подкрепяния от Зелените Александър Ван дер Белен на балотаж на изборите през май, но социологическите проучвания предполагат, че този път нещата ще наклонят в другата посока. Защо, в страна с дълга история на този вид политика, това ще се превърне в повратна точка за Австрия, Европа, а и света?

За да се осмислят последиците върху Австрия, би помогнало да се разберат президентските правомощия там. Макар че до голяма степен е церемониален, постът все пак не е съвсем безсилен. Президентът може да разпуска правителството, надблюдава министерските назначения и представлява републиката на международно ниво, например в Брюксел.

За ПСА това може да е стъпка към нещо още по-голямо. Смята се, че Хофер е марионетка на Хайнц-Кристиан Щрахе – темпераментния лидер на партията. Предполага се, че Хофер може да свика предсрочни парламентарни избори, ако голямата коалиция от леви и десни партии, която в момента управлява страната, не затегне имиграционния контрол. Сегашните социологически проучвания предполагат, че това вероятно ще направи Щрахе канцлер на Австрия, начело на коалиция между Партията на свободата и Австрийската народна партия.

Каквито и да са последствията на вътрешно ниво, победа на Хофер ще нанесе удар и върху основните политически партии в Европа. Това ще бъде мрачно събитие: първият демократично избран крайнодесен президент на континента от 1945 г. Освен това ще доведе до сериозни главоболия.

В миналото съседите на Австрия я изолират и укоряват заради флиртовете ѝ с националистическия екстремизъм. Това се случва през 1986 г., например, когато страната избира президента Курт Валдхайм, чието подразделение Wehrmacht от войната, е замесено във военни престъпления. Друг пример е създаването на коалицията през 2000 г., когато други страни членки дори налагат санкции. Сега, предвид възхода на авторитарните популисти в голяма част от континента (например Виктор Орбан в съседна Унгария), изолирането на страната ще бъде по-трудно.

Върху Европа ще има и последици от глобалното значение при подобен изборен резултат. Хофер може да представлява стара партия, но политическият му стил е донякъде нов и е част от по-голяма тенденция. Подобно на Доналд Тръмп в Америка, Партията на свободата в Холандия и Националния фронт във Франция, лидерите на ПСА са изгладили най-откровено расистките ръбове на традиционната крайнодясна политика и са добавили доза патриотизъм, антиимигрантски социални политики, икономически рефрен за преразпределяне на благосъстоянието и език и стил на непокорство срещу водещите политически партии.

Така че независимо от отличителните аспекти на изборите в Австрия, това е поредният тест за способността на този формат да създава избирателни смущения, а може би е дори нова поличба за силното представяне на Льо Пен следващата пролет. Тези феномени може да се различават един от друг, но са и взаимно преплетени. Всеки популистки успех в една страна окуражава, осветява и може би дори детоксикира подобни популистки движения в други страни. Преди Австрия бе изолирана. Днес другите страни стават все по-австрийски.