Неочаквано ожесточената битка за стола на Мартин Шулц

През следващата седмица Европейският парламент (ЕП) ще избира своя нов председател. Правилата предвиждат „смяна на караула“ в средата на мандата на европейските депутати. Настоящият председател Мартин Шулц (ПЕС) отказа да се кандидатира за втори мандат и съобщи, че се връща в политическия живот на родната си Германия.

Процедурата за избор на нов председател ще се проведе във вторник (17 януари), съобщиха от Европейския парламент. А битката за заместника на Шулц се оказа по-ожесточена от очакваното.

За поста председател на ЕП са номинирани бившият комисар Антонио Таяни (ЕНП), Джани Питела, председател на парламентарната група на ПЕС, и Ги Верхофстад (ALDE). И тримата се заеха сериозно със задачата да спечелят и се опитват да привлекат подкрепата на по-малките партии в ЕП, пише европейското издание Politico.

Лидерът на парламентарната група на ЕНП Манфред Вернер обаче обвини Питела и Верхофстад, че разрушават т.нар. „санитарен кордон“, чрез който проевропейските партии в ЕП блокират евроскептиците и националистите.

Който наруши това неофициално споразумение между партиите, които подкрепят ЕС, ще трябва да понесе отговорността за решенията на радикалистите в парламента, предупреди германецът.

„Не искаме това да се случи и ще се борим с всички сили, за да го предотвратим“, категоричен е консерваторът и посочи, че вратата на ЕНП е отворена за всички, а Таяни ще бъде председател на целия ЕП.

Удо Булман, също депутат от Германия, но от социалистите, обаче има друго виждане. Той нарече Таяни „председател на икономиите“, свързвайки го с политическите сили, които предложиха спорни решения за развитието на държави като Италия и Гърция.

„Таяни е лидер на неолибеалното политическо семейство, което направи икономията политическа догма в Европа“, каза още Булман.

Според него политиците от „старото поколение“, като Антонио Таяни, защитават и дори засилват антисоциалната икономическа политика, която е вкарала Европа в най-тежка икономическа и социална криза в нейната история.

Такава размяна на обвинения между ЕНП и ПЕС – двете най-големи партии в ЕП, не беше мислима допреди няколко месеца, пише Politico. Някои ветерани в парламента обаче успокояват, че това е само параван – институцията не може да функционира без обединението на големите проевропейски политически групи.

Подкрепа на това твърдение е коментарът на френския депутат Силви Гулар (АЛДЕ), която призова изборът на председател да бъде отложен с няколко дни, за да бъде постигната сделка между партиите. Гулар се беше предложила за председател на ЕП преди лидерът на партията Верхофстад да реши, че ще влезе в битката. Депутатът поиска и вотът да бъде публичен, в нарушение на традициите.

„Има голям риск, особено ако гласуването е тайно, председателят да бъде избран с обикновено мнозинство с подкрепата на екстремисти“, каза тя. Според нея депутатите не трябва да допускат да бъде поставено под заплаха бъдещето на ЕС, особено след като Европейският парламент ще трябва да одобрява споразумението за Brexit.

ЕНП е най-голямата политическа партия в европейския парламент с 217 депутати. В нейното семейство е партията на германския канцлер Ангела Меркел. От ЕНП са още и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, както и председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

Втората по големина група в ЕП е тази на „Социалистите и демократите“, тоест Партията на европейските социалисти (ПЕС), със 189 депутати. Следват Европейските консерватори и рефрмисти (74 депутати) и АЛДЕ (68 депутати).

Общият брой на депутатските места в ЕП е 751.