Сред терора Лондон получи съболезнования от света, a Санкт Петербург – мълчание

Кметството на Тел Авив бе една от малкото сгради в чужбина, които почетоха жертвите в Санкт Петербург, осветявайки се в цветовете на руското знаме. То постъпи по същия начин с британските жертви.

Относителната липса на международно съчувствие не остана незабелязана от наблюдателите. Руските държавни медии RT и "Спутник" отбелязаха, че нито Айфеловата кула, нито Бранденбургската врата са почели жертвите от Санкт Петербург в понеделник. Потребители в социални медии в Русия и други страни заявиха, че Западът прилага двоен стандарт, когато реагира на атаки.

Това обвинение не е нещо ново. Терористичните атаки в Западна Европа или САЩ обикновено получават голямо и почти мигновено внимание, но много по-честите и обикновено много по-смъртоносни атаки в мюсюлманския свят често отминават почти незабелязани. Самоубийствените атентати на "Ислямска държава" в Багдад не карат кой знае колко хора да сменят профилната си снимка във Фейсбук с тази на иракското знаме, например, дори когато са убити стотици цивилни.

За руснаците проблемът се изостря от спорната международна репутация на страната им. Дори Тръмп, който често е изразявал желание за по-близки отношения с Путин, може да не е искал да бъде свързван с Русия в този момент, като се има предвид полемиката около твърденията за връзки на предизборния му екип с Кремъл. Руските военни действия в Украйна и Сирия също очевидно влияят на начина, по който мнозина възприемат нападенията срещу руснаци.

Колкото и да е парадоксално, дългият опит на Русия с тероризма може би я прави дори по-малко симпатична за чужденците. През последните повече от 20 години Русия понесе няколко смъртоносни нападения. По някои критерии тя е претърпяла най-много терористични нападения от която и да е европейска държава от 1970 г. насам, но руската държава често е реагирала грубо и непохватно на тези атаки. Някои биха казали, че тези реакции поставят още повече руснаци в опасност. 

Една добре известна теория на конспирацията гласи, че бомбените нападения в жилищни блокове в Русия през 1999 г., в които бяха убити над 300 души, всъщност са били дело на държавата и са имали за цел да направят Путин президент и да оправдаят нова война с чеченските бунтовници. Известни хора, като бившия световен шампион по шах и руски продемократичен активист Гари Каспаров, намекват, че държавата е замесена и в бомбения атентат от понеделник, но не дават доказателства в подкрепа на твърдението си.

Недоверието към руското държавно управление е разбираемо в днешната обстановка, но липсата на международна реакция и ширещите се теории на конспирацията след нападението от понеделник смущават дори някои критици на Кремъл. Роденият във Великобритания експерт по руска сигурност Марк Галеоти вчера написа във в. "Москоу таймс", че видимата международна апатия единствено "помага на тезата на Кремъл, която много пъти е бил използвана с далеч по-малко основания" - а именно, че Западът иска на руснаците да им се случват лоши неща.

Международната реакция пропуска и факта, че жертвите на атаката от понеделник бяха обикновени руснаци, които живеят във велик, творчески активен и подчертано европейски град. И тези жители на Санкт Петербург реагираха на атаката със състрадание и солидарност, като предлагаха безплатен превоз на засегнати пътници на метрото или се редяха на опашка да даряват кръв за пострадалите.

Всички хора биха се гордели с такава реакция - без значение дали живеят в Русия, във Великобритания или другаде.