Испания обмисля промени в Конституцията като начин да излезе от кризата

Докато кризата в Каталуния носи все по-големи рискове за Испания, тази седмица няколко правителствени и опозиционни лидери са се срещнали тайно в Мадрид, за да открият формула, с която да излязат от задънената улица, коментира Financial Times.

Министър-председателят и лидер на консервативната Народна партия Мариано Рахой и Педро Санчес, лидер на опозиционните социалисти, са наредили на представителите си да изготвят план за преодоляване на кризата чрез промени в Конституцията на страната от 1978 г.

А това е доста амбициозна инициатива. Основополагащият документ на съвременната испанска демокрация е толкова почитана от водещите политически елити и граждани, че е била изменяна само два пъти – през 1992 г. и 2011 г.

Нещо повече, всяка конституционна реформа, която запазва Каталуния в Испания, няма да привлече подкрепата на радикалните сепаратисти, например ултралявата Кандидатура за народно единство.

В същото време много конституционни юристи, политолози и граждански активисти заключават, че осъвременяване на основния закон на Испания, особено елементите, свързани с регионалната автономия и идентичност, може да бъде най-обещаващият път напред. Партията на социалистите иска подобни реформи още от 2013 г.

„Колкото и испанците да ценят Конституцията си, извоювана с тежки битки, време е да я променим“, казва Камино Мортера-Мартинез от Centre for European Reform.

Подобно на други специалисти тя смята, че съществува фундаменталната нужда да се актуализира Конституцията, така че да дава по-силно официално признание на богатото регионално разнообразие на Испания.

Самият Рахой каза пред парламента в сряда, че Конституцията „не е вечен закон и не претендира да бъде такъв“.

Съгласно плана на двете партии ще бъде създадена междупартийна парламентарна комисия, която ще събере в рамките на шест месеца доказателства от експерти по конституционно право, включително за тромавата система на 17-те автономни региони, заедно с Каталуния.

Комисията ще отговаря за изготвянето на предложения за поправки в Конституцията, но важните въпроси за това кои теми могат да покриват тези поправки и докъде могат да стигнат засега нямат отговор.

Не е сигурно и кой ще бъде в комисията. Една от причините, поради които Конституцията е толкова уважавана е, че седемте политици, подготвили текста през 1978 г., са представлявали пълния политически спектър по това време.

Доверието в инициативата обаче ще пострада, ако най-силните политически сили в Каталуния, включително сепаратистите, не участват, коментират леви политици в Мадрид и Барселона.

Друг потенциален капан са действията на испанското правителство и каталунските сепаратисти, да не говорим за събитията в самата Каталуния, които да направят работата на комисията без значение.

Макар че евентуалните реформи може да не задоволят най-непримиримите сепаратисти, те може да отговорят на исканията на по-умерените каталунци, които желаят по-голямо признание за региона, но не и отделяне.

Сред възможните реформи са по-голям контрол на Каталуния над финансите ѝ и ясно признание, че каталунците са „нация“, а не една от множеството неназовани „националности“, както е вписано в Конституцията.

Всичко по темата следете тук