ЕС планира да отслаби надеждите на страните от Източното партньорство за членство

Европейският съюз (ЕС) ще отслаби надеждите на бившите съветски републики, част от Източното партньорство, за разширяване на среща на върха, която ще се проведе в края на следващата седмица, пише онлайн изданието EUObserver.com.

Страните от ЕС планират да декларират, че "признават европейските стремежи и европейския избор на заинтересованите партньори", посочва се в "признават европейските стремежи и европейския избор на заинтересованите партньори", с която изданието разполага.

Брюксел обаче планира да каже на Грузия, Молдова и Украйна, че техните договори за асоцииране няма да доведат до членство в блока, значителна финансова помощ, право на свободна работа на техните граждани или военна подкрепа.

ЕС се е споразумял за тази позиция, след като през 2016 г. Холандия отхвърли на необвързващ референдум договора за асоцииране с Украйна.

Фактът обаче, че вътрешно решение на Холандия взима отражение върху външната политика на блока разгневява Киев. "Това, което Украйна в крайна сметка иска, е просто съобщение: Щом сте готови, вие сте добре дошли“, коментира Костянтин Елисеев, помощник на украинския президент Петро Порошенко, пред изданието.

В декларацията се посочва още, че преговорите между ЕС и страните от Източна Европа „не са насочени срещу никого“, въпреки че преди четири години предложението за договор за асоцииране на Украйна предизвика революция и последвалата инвазия на Русия в страната.

Срещата през следващата седмица ще се проведе на фона на засилващото се напрежение, особено между Азербайджан и арменските сили в района на Нагорни Карабах. Проектът на декларация се ориентира към виждането на Азербайджан за конфликта.

В документа се посочва, че ЕС „остава ангажиран в подкрепата си за териториалната цялост, независимостта и суверенитета на всички негови партньори". Това на практика обединява Нагорни Карабах и конфликтите в Грузия, Молдова и Украйна.

Нагорни Карабах на практика се изобразява като изкуствено окупирана от Армения територия, като отпадат предишните препратки към самоопределянето на арменците.

В документа се заключава, че държавите членки на ЕС и лидерите на страните от бившия СССР (Беларус, Молдова, Украйна, Грузия, Армения и Азербайджан) "се ангажират отново да укрепят демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и основните свободи" в държавите.

Азербайджанският лидер Илхам Алиев, който продава петрол и газ на ЕС, не е потвърдил още дали ще присъства на срещата на високо равнище. Александър Лукашенко, автократичният лидер на Беларус, също не е потвърдил дали ще осъществи първото си посещение в Брюксел.

Режимът на Алиев е известен с корупцията си и с прочистването на представителите на обществото с хомосексуална ориентация, посочва изданието. Беларус има най-слабо развитите отношения с ЕС от групата.

Срещата на върха не се очаква да доведе и до особен напредък на отношенията между ЕС и Армения и Грузия.