ЕМС може в бъдеще да управлява преструктурирането на държавните дългове

Спасителният фонд на еврозоната в бъдеще може да се окаже в основата на всяко преструктуриране на държавен дълг в зоната с единна валута като част от реформите по функционирането ѝ, заяви ръководителят на фонда в петък.

Основната задача на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) в момента е да дава заеми на правителствата, чийто достъп до пазарите е спрян, в замяна на реформи, които да възстановят икономиките им, припомня Ройтерс. Това помогна на Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Кипър през последните няколко години.

Еврозоната в момента няма предварително дефинирани правила за преструктуриране на дълговете за ситуации, в които дадено правителство губи пазарен достъп, и трябва да импровизира според отделния случай. Това отчасти се дължи на факта, че докато не избухна дълговата криза през 2010 г., държавните облигации на всички страни членки бяха смятани за еднакво сигурни и не бе обмислян вариант за възможно неизпълнение.

По време на гръцката криза частните инвеститори трябваше да поемат загуба на половината от стойността на гръцките облигации, които притежаваха – най-голямата в историята на държавните несъстоятелности и първата в еврозоната.

„ЕМС може да играе роля при сдържането на рискове, ако страните членки определят рамка за преструктуриране на държавния дълг, за да направят разплащанията с частните кредитори по-ефективни и прозрачни“, заяви ръководителят на фонда Клаус Реглинг.

Германия отправи предложение дългът на страна членка на еврозоната, изгубила достъпа си до пазарите, да бъде преструктуриран автоматично, например чрез удължаване на матуритета, за да се гарантира спасителен заем от ЕМС. Това копира принципа на Международния валутен фонд (МВФ), според който фондът не предоставя кредити на страни с неустойчив дълг. Други представители на еврозоната обаче не са склонни да приемат подобни автоматични действия.

„Рамката за преструктуриране не трябва, по мое мнение, да съдържа автоматично удължаване на матуритета, а клаузите за общо действие могат да бъдат подобрени, за да не се допуснат продължителни битки“, каза Реглинг на семинар в Словения.

Клаузите за общо действие помагат за предотвратяването на ситуации, при които малка група инвеститори блокират преструктуриране на дълг за всички останали, защото искат по-добри условия. След гръцката криза еврозоната въведе подобни клаузи за всичките си новоиздадени облигации, за да улесни преструктурирането на дългове.

„Ако Европа договори въвеждането на подобна рамка, ЕМС може да предоставя анализ за устойчивостта на дълга и да помага за организирането на преговори между кредиторите и длъжника с цел справедливо решение за всички заинтересовани страни“, каза Реглинг.

Гръцката криза избухна, тъй като фискалните правила на Европейския съюз, които определят лимити на държавните заеми, бяха игнорирани.

Германия и няколко други северноевропейски страни вярват, че създаването на правилна рамка за преструктуриране на държавния дълг в еврозоната ще помогне за подобряването на държавната фискална дисциплина чрез пазарен натиск.

Някои страни от Южна Европа с висок дълг, например Италия, силно се противопоставят на идеята заради опасенията, че подобни дискусии може да доведат до разпродаване на пазарите на облигации на икономически по-слаби страни и да доведат до нова криза.