Защо Русия трябва да се тревожи за случващото се в Армения?

Изглежда е бил непълен списъкът с революции в постсъветското пространство. След Грузия през 2003, Украйна през 2004 г. и 2014 г. и Киргизстан през 2005 г., масовите протести и в Армения доведоха до промени във властта - министър-председателят Серж Саркисян изненадващо подаде оставка в понеделник. Часове преди това се появиха информации, че войници се били присъединили към протестиращите.

За временно изпълняващ длъжността е избран досегашният вицепремиер Карен Карапетян.

63-годишният Серж Саркисян се задържа на премиерския пост по-малко от седмица. След два президентски мандата, продължили от 2008 до 2018 година, като премиер Саркисян се надяваше да продължи да управлява бившата съветска република в Южен Кавказ. Почвата за това беше подготвена от него още през 2015 година, когато след референдум Армения беше обявена за парламентарна република. Тогава Саркисян обещаваше, че няма да се кандидатира, но въпреки това го стори. Което сега се оказва пагубно за него, пишат в анализ за DW Роман Гончаренко и Иля Ковал.

За ръководителката на бюрото на близката до Зелените фондация "Хайнрих Бьол" в Южен Кавказ Нино Леява оставката е следствие от масовите протести на арменските граждани - не само в столицата Ереван. "От години расте недоволството на хората от системата Саркисян и от Републиканската партия", казва тя за Дойче веле. Президентът и партията му се опитаха чрез конституционна реформа да "променят политическата система така, че да може Саркисян да продължи да управлява". И това доведе до масовите протести, твърди Нино Леява. 

Напрежението в Армения обаче не е от вчера. Още при първия избор на Саркисян за президент през 2008 години се стигна до размирици, които бързо бяха потушени със сила. Тогава загинаха 10 души. През 2015 година арменците отново масово излязоха да протестират - този път срещу високите цени на тока. При това с успех: президентът отмени мярката.

Вижте продължението в материала на Bloomberg TV Bulgaria!