ИПИ: Как ще се отрази Brexit на икономиката на ЕС?

С наближаването на 12-тия час на 29 март – часът, който ще отбележи (освен ако не бъде договорена отсрочка) първия случай в историята на ЕС, в който държава напуска политическия блок – Brexit ще заема все по-голяма част от публичния дебат, не на последно място заради многото неясноти, които го заобикалят. Това пише в анализа на Адриан Николов от екипа на Института за пазарна икономика.

Относително ясно е обаче как ще изглежда икономиката на ЕС след отделянето на Великобритания, тъй като скоро след референдума Евростат формира отделна статистическа единица[1], която включва всички останали страни членки. Именно разликите между основните икономически показатели с и без Великобритания ще разгледаме тук в опит да прегледаме колко губи икономиката на ЕС след напускането на един от най-богатите си и икономически развити членове.

Най-подходящата отправна точка на прегледа е брутният вътрешен продукт. Номинално през 2018 г. според данните на Евростат общият БВП на ЕС е бил 14,5 трилиона евро, а този на Великобритания – 2,16 трилиона евро, което я прави третата най-голяма икономика в ЕС.

В динамика Великобритания е допринесла с повече за общия ръст на икономиката на ЕС от повечето европейски държави, като преизчислен назад, ръстът на БВП на ЕС-28 спрямо 2010 г. е бил 12,8% спрямо 12,2% след изваждането на Великобритания от сметката; това най-вероятно е резултат от различната скорост на възстановяване от кризата на отделните страни-членки. Въпреки това, ЕС, взет заедно, ще запази своето второ място по БВП в света, но ще се придвижи доста по-близо до нареждащия се на трето място Китай. Графиката по-долу представя динамиката на общия БВП на ЕС през последното десетилетие, съпоставен с преизчислената стойност без Великобритания. Видно, отношението между тях остава почти едно и също през последните години.

Източник: Евростат

Липсата на Великобритания ще се чувства силно и във външнотърговската статистика. Към 2018 г. износът на Великобритания е бил на стойност общо 409 милиарда евро, което я поставя на пето място след Германия, Франция, Италия и Холандия[2].

Специално що се отнася за износа извън ЕС Великобритания отговаря за над 15% от него. С други думи, след Brexit съществува известен риск от затваряне на търговията в рамките на ЕС, доколкото Великобритания е сред страните-членки, отворени повече към външни пазари. Неяснотите около бъдещия режим на търговия между ЕС и Великобритания също са от значение, особено що се отнася до урегулирането на границата с Ирландия, т.е. форматът на споразумението за Brexit до голяма степен ще предопредели обема на бъдещия стокообмен.

По-трудно е да се оцени влиянието на Brexit върху чуждестранните инвестиции в ЕС, тъй като страната днес е една от най-привлекателните, особено за капитали от страни извън ЕС. Политическата нестабилност обаче е сред факторите, които най-често влияят негативно на инвестиционните намерения, а и загубата на лесния достъп до европейския пазар със сигурност ще отвърне немалко инвеститори от Великобритания.

Не е без значение и загубата на значителен демографски потенциал – след Brexit населението на ЕС ще намалее (по данни за 2018 г.) от 512 милиона души на 446 милиона. Благодарение и на миграцията към Великобритания от страните от британската общност, тя е и сред страните с относително по-благоприятна структура и по-бавно застаряване.

Трябва да имаме предвид, обаче, че в зависимост от новите режими за пребиваване на британски граждани в ЕС и на европейски граждани във Великобритания, най-вероятно Brexit ще е последван от значителна миграция през новите граници. Броят на европейските граждани, които днес работят във Великобритания, е над 1,2 милиона души, предимно от бившия Източен блок, чието оставане може да се окаже затруднено след Brexit.

От гледна точка на работната сила ЕС губи приблизително 31 милиона заети лица във възрастовата група между 15 и 64 години от общо 221 милиона заети, т.е. около 14%. Понастоящем Великобритания се радва на малко по-ниска безработица от средната за Европейския съюз - към 2018 г. преизчислената безработица за ЕС без страната би била 7,3% срещу средно 7% понастоящем.

Далеч не е без значение и профилът на работната сила, като Великобритания има значително по-висок дял на заетите с висше образование от средния за ЕС, както и по-висок дял на населението в трудоспособна възраст с висше образование. Трябва да имаме предвид, обаче, че немалка част от фирмите във високотехнологичните и финансовите сектори търсят начини да се прехвърлят на континента заради неясното бъдеще след Brexit.

Бюджетът на ЕС също ще претърпи чувствителни изменения, тъй като Великобритания е четвъртият най-голям платец в него след Германия, Франция и Италия и е сред нетните донори на европейския бюджет. По груби сметки Великобритания внася около 20 милиарда евро, а взема обратно под формата на субсидии малко над 7 милиарда, съответно европейският бюджет ще загуби приблизително 5% от общия си обем, което от своя страна ще означава преструктуриране и на приходите (най-вероятно за сметка на най-големите донори днес, предимно Германия), и на разходите.

Този текст далеч не претендира за изчерпателност; изброените тук обстоятелства са само най-очевидните последствия от Brexit за икономиката на ЕС. Ако страната напусне ЕС в края на този месец, в следващите месеци със сигурност ще изплуват много и различни неочаквани ефекти, а пълна и обективна оценка на ефекта на оттеглянето на Великобритания ще можем да направим чак след години, когато се слегне прахта на политическата и икономическа битка.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––

[1]Повече детайли тук https://ec.europa.eu/eurostat/help/faq/new-aggregate

[2]Повече данни в последната външнотърговска публикация на Евростат, тук http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2013/december/tradoc_151969.pdf