Къде бърка Украйна?

Дори да не познавате добре случващото се в Украйна, интуитивно може да получите представа за това, че страната прави фундаментална грешка, при това от десетилетия насам.

За тази цел е достатъчен поглед към една единствена статистика: икономическата продукция на глава от населението едва се е увеличила в сравнение с 1990 година. По това време БВП на глава от населението бе 6800 долара, а наскоро, по изчисления на Световната банка и коригирана от валутните и ценовите колебания, тя е 8700 долара. Украйна остава втората по бедност страна в Европа след Молдова.

Е, пет години след революцията на Майдана през 2014 г. малко неща са се променили, пише в свой анализ за германския Der Spiegel Бенямин Бидер. Темпът на нарастване на икономиката се е увеличил до 3,3%. Но това не е достатъчно, за да компенсира последиците от рецесията, предизвикана от войната с Русия. Само през 2015 г. икономическата продукция се срина с почти десет процента.

Всичко това не бе добра реклама за преизбирането на Петро Порошенко. Действащият президент винаги отваря дума за войната на Изток, когато реформите са особено бавни: „Ние сме принудени да осъществяваме реформите само с една ръка, защото с другата трябва да държим враждебните си съседи настрана". Това обаче се оказва достатъчно оправдание за все по-малко избиратели.

Дали пък не се оказаха прави онези скептици, които предупредиха още през 2014 г., че подкрепената от Запада революция ще замени просто една корумпирана клика с друга? Пропиляна ли бе подкрепата от ЕС и САЩ? Украйна отново ли тъпче на място?

Всеки, който търси потвърждения за тази теза, може лесно да намери доказателства. Така например големите приватизационни проекти на украинското правителство до голяма степен се провалиха. А държавният глава Порошенко се върна по първите страници на вестниците, защото се оказа, че един от неговите довереници е замесен в корумпирани оръжейни сделки, и то точно с Русия.

Свободното пропадане на икономиката, предизвикано от войната, бързо беше спряно от правителството и централната банка. Те също така преструктурираха банковата система, която беше болна и поради участието на мощни олигарси не можеше да помогне за изграждането на здрава икономическа структура. Също така и бюджетните дупки, които бяха ужасяващи преди Майдана, бяха до голяма степен пълнени и опасността от държавен фалит бе предотвратена. Обменният курс на гривната отново е стабилен, но вече не е здраво обвързан с долара, което преди това причиняваше турбуленции.

А в Министерството на икономиката младият реформатор Максим Нефьодов въведе въпреки съпротивата съвременна система за обществени поръчки, наречена ProZorro, която трябва да отблъсне корупцията.

Е, възможно ли е да се извлече някакъв извод при подобни противоречиви тенденции? Робърт Кирхнер седи в офис на запад от Берлин. Германският икономист е част от „Германската консултативна група“ в Украйна, експертите работят от името на Федералното министерство на икономиката и трябва да подкрепят украинското правителство с икономическо ноухау. Не само след Майдан: Кирхнер пътува редовно в Украйна от 2006 г. насам. Неговите колеги и той са разговаряли с бивши членове на правителствата, за да помогнат за стабилизирането на сринатата украинска икономика - дори и когато президентът се наричаше Виктор Янукович.

Целия анализ вижте в материала в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!