Ще успее ли ЕС да започне преговори за членство със Северна Македония и Албания?

За втора поредна година Европейската комисия призова Европейския съюз да позволи на Албания и Северна Македония да започнат преговори за членство. Комисията заяви в сряда, че сближаването на Тирана и Скопие с ЕС може да стабилизира както Балканите, така и самия съюз.

Но аргументите на Комисията не убедиха всички страни членки на ЕС миналата година, като Франция и Холандия на практика блокират началото на преговорите. И далеч не е ясно дали този път резултатът ще е по-различен, посочва Politico в свой материал.

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини заяви, че от решението, което ще вземат правителствата на страните членки, ще зависи надеждността на блока. Тя отбеляза, че ЕС е предложил възможността за започване на преговори, ако Албания и Северна Македония осъществят реформи за засилване на демокрацията и върховенството на закона и заяви, че двете страни са изпълнили тяхната част от сделката.

„Албания и Северна Македония показаха силна решителност да постигнат напредък по пътя към ЕС и отбелязаха конкретни резултати, които трябва да са необратими. Северна Македония и Албания свършиха своята част от работата. Сега е ред на Европейския съюз да свърши своята част“, заяви Могерини.

Поддръжници на започването на преговори с двете балкански страни твърдят, че ходът ще гарантира запазването на силното влияние на ЕС в югоизточния му край на фона на конкуренцията от други сили като Русия, Китай и Турция. Други две балкански страни – Сърбия и Черна гора, вече от години водят преговори за членство

Но скептици начело с Франция твърдят, че ЕС не трябва да мисли за разширение, докато не се реформира, така че да може да се управлява по-ефективно. Критици посочиха също корупцията, организираната престъпност и бедността, които преследват балканските страни след войните през 90-те години на миналия век. Те повишават опасенията, че разширяването ще внесе много от тези проблеми с ЕС.

На срещата на ЕС в Люксембург през юни миналата година мнозинството страни членки подкрепиха започване на преговори с Тирана и Скопие. Но опозицията начело с Париж и Хага, които имат подкрепата и на Дания, издейства въпросът да бъде отложен за една година, тъй като решенията за разширяването изискват единодушие.

Следващата среща на Съвета по общи въпроси на 18 юни вероятно ще завърши по същия начин – с отлагане най-малко с един-два месеца, ако не и с повече.

До този момент Париж не е дал признаци да е променил линията си. Напротив, Натали Лоазо, бивш министър по европейските въпроси на Франция, се похвали по време на кампанията за европейските избори, че е осуетила началото на преговорите за членство. Лоазо, която оглавяваше евролистата на партията на президента Еманюел Макрон, подчерта твърдолинейната си позиция и миналата седмица в Twitter.

Дипломат от ЕС, участващ в процеса на разширяване, заяви, че мнозина в Брюксел смятат, че Франция може да смекчи позицията си след изборите. „Но след този туит на Лоазо започвам да мисля, че тя няма да се промени“, допълни дипломатът.

„Щом я повтарят сега, толкова публично, значи няма да променят мнението си за няколко седмици“, отбеляза друг дипломат.

За сметка на това Германия възприе водеща роля на Балканите под ръководството на канцлера Ангела Меркел и е по-отворена да подкрепи членство в ЕС на Албания и Северна Македония, която промени името си тази година въз основа на споразумение за прекратяване на дълъг спор с Гърция. Това й откри пътя за членство в НАТО и ЕС.

Но дори Берлин може да няма ясна позиция до срещата на 18 юни. С надеждата да избегне превръщането на разширяването в тема на предизборната компания и да бъде подложена на натиск от Париж, Комисията отложи публикуването на годишната си оценка за напредъка на страните кандидатки за след европейските избори, казват двама дипломати. Но това решение означава, че Бундестагът, който трябва да се произнесе по решението за разширяването, няма много време да разисква и да даде мнението си преди срещата.

Ако на заседанието през юни не бъде постигнато решение, въпросът може да влезе в дневния ред на срещата на върха на лидерите на ЕС по-късно този месец или на друга среща на министрите през юли, казват дипломати.

Въпреки че Франция и Германия не са на една позиция по въпроса, дипломатите не очакват да се стигне до открито противопоставяне между двете най-големи сили в ЕС.

„Страхувах се от подобен сценарий, но вече не“, казва високопоставен дипломат от съюза и допълва, че Макрон и Меркел са работили заедно на срещата на върха в Берлин през април с цел да намалят напрежението на Балканите.

Ако преговорите за разширяване в крайна сметка получат зелена светлина, това може да не се отнася и за двете страни. Докато Северна Македония си спечели повсеместни похвали за сделката си с Гърция, неотдавнашните политически сътресения в Албания дадоха на Париж още една причина да каже „не“ на Тирана.