Morgan Stanley търси решение на ребуса Brexit с компютърен алгоритъм

За армията от стратези, икономисти и инвеститори, които си блъскат главите с идеята да предвидят последствията от Brexit - отпуснете се, направете почивка. Количественият анализ на Morgan Stanley ще свърши тази работа вместо вас.

Американската банка, чиито книжа се търгуват на Нюйоркската фондова борса, направи компютърен модел, за да предвиди последствията от мъчителния опит на Великобритания да напусне Европейския съюз (ЕС), един от най-сложните и нерешими проблеми в световните финанси, съобщава Bloomberg. 

Добрата новина - ударът върху активи при Brexit без сделка не е толкова лош, колкото смятат някои. Лошата новина - все пак ще е страшно и Morgan Stanley вижда 35% шанс това да се случи.

Ето какво показва моделът при най-лошия сценарий:

- Brexit без сделка вероятно ще окаже отрицателно въздействие върху книжата на европейските и британските компании в краткосрочен план, но спадът ще бъде умерен (едноцифрен), а не тежък (двуцифрен). Приходите за акция в Европа могат да паднат с до 5-6%; лондонският борсов бенчмарк FTSE 100 има потенциал за понижение от 3% до 5%;

- По отношение на валутите, инвеститорите, които продават рискови активи, ще могат да се обърнат към продажби с евро при твърд Brexit, като така ще смекчат понижението в стойността на единната европейска валута;

- Относно държавните ценни книжа Morgan Stanley предвижда разширяване с около 25-35 базисни пункта на ирландския 10-годишен спред спрямо Белгия, Австрия и Финландия, докато спредът на облигациите може потенциално да нарасне до 100 базисни пункта;

- Доходността по германските ценни книжа вероятно ще се увеличи;

- При корпоративните облигации програмата на Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва до известна степен да ограничи нефинансовия дълг. Прогнозира се по-голяма волатилност на активите, които не са пряко подкрепени от покупките на ЕЦБ като високодоходните и корпоративните хибридни облигации.

За да достигне до своите заключения, Моrgan Stanley използва схемата „вход-изход”, за да симулира как промяната в търсенето в една страна може да бъде проследена назад през секторите и страните, които предоставят суровини за крайния продукт.