Журналистическият въпрос, който събори Берлинската стена

Шабовски, който беше главен редактор на Neues Deutschland, отговори, че няма абсолютно никакво влияние върху подбора на илюстрациите в неговия вестник.

53-минутната пресконференция приключи без никакъв акцент. Италианският кореспондент на ANSA Рикардо Ерман, седнал на ръба на подиума, попита Шабовски за някои реформи на свободата на пътуването.

В 18.53 ч. Ерман попита с типичния си италиански акцент: „Споменахте някои грешки. Не смятате ли, че е голяма грешка да направите този проект за правилника за пътуване, който представихте преди няколко дни?“

Шабовски не беше споменал нито една дума за регламента за пътуване досега. Потърси лист хартия в чантата и в сакото си. Изглеждаше неуверен. Той не успя да прочете правилно своите записки и започна да разглежда нещо от проекта за новите правила за пътуване и напускане на ГДР без обяснение, както се изискваше.

Атмосферата в стаята за пресконференции се наелектризира. Шабовски осъзна удивлението сред журналистите. Те нямаха представа за новия проект относно правилата за пътуване. Той им каза: „Не съм съвсем сигурен, но ми казаха, че тази информация вече е предадена на вас. Предполагам, че вече имате това издание."

Но никой не го беше получил, защото просто нямаше никакво съобщение до медиите.

Тогава той каза с много колебание: „Изразявам се много предпазливо, защото не съм съвсем в течение. Просто получих информацията няколко минути преди да дойда тук“.

Всички останахме с впечатлението, че Шабовски е щял да забрави да спомене новия регламент и въпросът на Рикардо Ерман го е подсетил за това.

Но решаващият въпрос след това не беше на Ерман. Той дойде от Питър Бринкман, който по това време беше кореспондент на в. Bild.

Бринкман седеше точно пред Шабовски на първия ред. Той попита: „Кога влиза в сила? Веднага?“

Настъпи големият исторически момент, когато Шабовски отговори: „Това влиза в сила - според мен - незабавно, веднага“.

Последва нов въпрос на Бринкман: „Също и за Западен Берлин?“

Отговорът на Шабовски: "Да, хората могат да напуснат ГДР също директно към Западен Берлин.“

В момента, в който Шабовски завърши речта си, пресконференцията излезе извън контрол. Самият той не осъзна пълните последици от неговото съобщение. Той се върна в дома си във Вандлиц, предградие на Берлин, където всички важни политици живееха в затворена зона.

Деветнадесет години по-късно Рикардо Ерман получи награда от германския президент Хорст Кьолер за задаване на решаващия въпрос и за премахване на Стената. Кьолер не знаеше, че Ерман през цялото време разказваше много истории, които са смесица от факти и митове. Така че наистина решаващият въпрос не дойде от Ерман, а беше зададен от германския журналист Петер Бринкман.

Опитах се да се обадя бързо на моя вестник, за да издиктувам статията си за новите разпоредби. Но както обикновено, нямаше шанс да се случи. Напуснах пресцентъра и тръгнах към „Чекпойнт Чарли“ (един от военно-пропускателните пунктове, построени в Берлинската стена между Западна и Източна Германия – бел.ред.), който беше на десет минути пеша от пресцентъра.

стената

Въпреки контрола на границата, най-ефективният начин за осъществяване на телефонен разговор все още беше от западната страна на Берлин до Виена. Първият ресторант беше гръцката механа „Атина II“, където сервитьорките ми позволиха да използвам телефона им, защото много добре познаваха проблемите с комуникацията на източната страна. И ми дадоха малко узо.

Всеки път, когато секретарката в централата на моя вестник чуеше някаква гръцка фонова музика в слушалките си, тя знаеше, че това ще е следващата статия за ГДР. Успях да продиктувам статията за няколко минути.

Няколко часа по-късно Стената вече беше отворена. Първият граничен контролно-пропускателен пункт, който беше открит, беше „Борнхолмер щрасе“ в 11.29 ч. Това беше най-лудата и най-късметлийската нощ в германската история".