В Хърватия днес се провежда втори тур на президентските избори. Един срещу друг се изправят досегашният държавен глава - консервативната Колинда Грабар-Китарович, и бившият премиер социалдемократ Зоран Миланович.
Първият тур на президентския вот се проведе на 22 декември в навечерието на хърватското председателство на Европейския съюз. Зоран Миланович тогава събра 29,54%, а Колинда Грабар-Китарович едва се класира за балотаж и изпревари десния популист Мирослав Шкоро, събирайки 26,7 на сто от гласовете пред неговите 25%.
Според последната предизборна анкета 45% от избирателите смятат да гласуват за кандидата на социалдемократите Зоран Миланович, а а 42 процента за досегашния президент, информира БНР.
51-годишната Колинда Грабар-Китарович стана първата жена президент. Постът е предимно церемониален, а по време на мандата си тя балансираше между по-умереното крило на нейната партия - Хърватската демократична общност, и националистите.
53-годишният Зоран Миланович от друга страна се опитва да се завърне на висок пост с обещание да направи Хърватия нормална либерална демокрация с независима съдебна система и респект към малцинствата.
Подкрепата за управляващите десни намалява през последните 12 месеца - хората се борят с бавно развиващата се икономика и притока от бежанци подхранва националистическите настроения.
Ето защо и в хода на президентската кампания нямаше богатство на политически идеи, а основните претенденти са заиграваха с отворените рани от времето на юговойните.
Ако Колинда Грабар-Китарович изгуби вота днес, това ще предопредели и битката за парламентарните избори през декември тази година, а в първите шест месеца правителството на умерения премиер Андрей Пленкович, което председателства съвета на Европейския съюз, ще трябва да се справя с тежки въпроси като Brexit и европейската перспектива на страните от Западните Балкани.
Резултатите от гласуването в голяма степен ще повлияят и на насрочените за края на годината парламентарни избори в страната, отбеляза в интервю за "Хоризонт" и журналистът- балканист Райна Асенова.
„Това са избори с трудно прогнозируем край, защото за момента Хърватската демократична общност, нейният рейтинг е спаднал с 4-5 процента, за сметка на това пък рейтинга на Социалдемократите се вдига със 7-8% и резултатите от президентските избори биха могли да окажат влияние и върху предстоящите парламентарни избори.