Падането на Асад разтърсва все по-уязвимото ръководство на Иран

Танкер, превозващ петрол от Иран, е плавал за Сирия, но е принуден да направи обратен завой точно преди да влезе в Суецкия канал, след като мълвата за падането на президента Башар Асад достига до кораба. Изпращачът на товара – могъщ и дългогодишен спонсор на режима на Асад в Дамаск, се превърна в най-обикновен наблюдател на скорострелното му измъкване от страната.

За броени дни ислямската република загуби един от последните лидери в региона, част от т.нар. Ос на съпротивата. Това на практика срива външната политика на Техеран, пише Bloomberg.

Ирански представители се опитват да омаловажат значението на ситуацията в Сирия, като казват, че очаквали такъв развой на събитията. Някои от тях дори обвиняват Асад в неотстъпчивост.

Докато светът претегля последствията от свалянето на сирийския президент и въздействието на този процес върху динамиката в Близкия изток, Иран е оставен да се мъчи да разбере как точно да адресира уязвимостта на собственото си ръководство.

Теокрацията в страната отдавна е обект на натиск на все по-разгарящо се вътрешно несъгласие и икономически проблеми. Другите ключови съюзници на Иран в региона – групировките „Хизбула“ в Ливан и „Хамас“ в Ивицата Газа, също са „обезглавени“. Затова Техеран вероятно ще откаже дългогодишната си стратегия за разпространение на военно и идеологическо влияние в арабския свят, още повече, че съвсем скоро Доналд Тръмп се връща в Белия дом.

„Сега Иран трябва да се сдържа донякъде“, коментира Саид Лайлаз, икономист и бивш съветник на бившия президент реформатор Мохамад Хатами. „Опасността за Иран не идва от Сирия или това, което се случва с Оста, тя е отвътре“, добавя той.

Иранският външен министър Абас Арагчи коментира пред държавната телевизия, че правителството е било информирано преди няколко седмици, че Асад губи властта си над Сирия. Все пак незабавното отстъпление на сирийската армия и липсата на съпротива срещу настъпващите бунтовници са изненадали Арагчи и колегите му. Само дни преди падането на Асад Арагчи сподели снимка в социалните медии, на която се наслаждава на шауарма, традиционна арабска улична храна, в сирийската столица Дамаск.

Бързината на събитията „остави всички изумени“, казва той, след като на 8 декември се появиха съобщения, че Асад е получил убежище в Москва. Арагчи също така обвинява Асад, че е „твърде бавен и негъвкав“, когато опозиционните сили, водени от бившата издънка на „Ал Кайда“ „Хаят Тахрир аш-Шам“, поеха властта.

Графика: Bloomberg

Висши офицери в Корпуса на гвардейците на ислямската революция, разположени в Сирия до самото падане на режима на Асад, настояваха, че иранската Ос на съпротивата ще продължи.

Тъй като Турция, Израел, Русия и западните сили се стремят да отстояват интересите си, не е ясно дали Иран ще има някакво влияние върху страната, останала негов най-твърд съюзник след Ислямската революция през 1979 г.

Иран „продава“ изтеглянето си от Сирия като собствен избор поради разочарованието от Асад, според Санам Вакил, ръководител на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Chatham House. Това дава на Техеран време да оцени щетите, преди да се опита да възстанови регионалната си мрежа, казва Вакил.

Техеран също ще се съсредоточи върху това как да се подготви за завръщането на Тръмп и перспективата за повторение на първия мандат на президента на САЩ. Тръмп отхвърли забележителното ядрено споразумение от 2015 г. между Иран и световните сили, а след това започна ефективна война срещу икономиката на страната.

Съживяването на това споразумение е на върха на дневния ред на реформаторския президент Масуд Пезешкиан. Той го вижда като ключ към оцеляването на ислямската република, привличането на инвестиции и вдъхването на надежда у населението, което се бунтува срещу клерикалната власт.

Алтернативата може да бъде по-притеснителна, особено ако Техеран реши да използва ядрени оръжия, според Торбьорн Солтвед, главен анализатор в компанията за изучаване на риска Verisk Maplecroft. „Иран е все по-притиснат в ъгъла и това носи рискове, особено на фона на нарастващите опасения относно продължаващия ядрен напредък“, коментира той.

Пезешкиан трябва да се справи с някои огромни икономически предизвикателства пред себе си, такива, към които не може да си позволи да подходи неправилно. Режимът на аятолах Али Хаменей се опитва да оцелее, докато периодичните антиправителствени протести стават все по-големи и по-чести.

Твърдолинейните управляващи създадоха климат, който направи Иран трудно място за живеене и невъзможно за инвестиране, а Пезешкиан досега не успява да инициира промяна.

Последната проява на все по-автократичната и потискаща политика на страната дойде миналата седмица. Ръководителят на съдебната система на Иран обяви, че нов законопроект, който ограничава правата на жените и тяхната свобода на обличане, ще бъде приложен независимо от това колко голяма опозиция среща, включително от страна на консервативни духовници.

Законът „Целомъдрие и хиджаб“ беше замислен при предишното правителство на Ебрахим Раиси в отговор на националното въстание заради смъртта на 21-годишната Махса Амини след ареста ѝ от моралната полиция заради неправилно носене на хиджаб. Според експерти затягането на тази политика повишава риска от още по-сериозна обществена реакция.

Икономиката, повлечена от лошото управление и корупцията, се огъва под санкциите на САЩ. Инфлацията е над 30%, като силно намалява средната покупателна способност на населението. Сега има заплаха и от енергийна криза, тъй като страната изгаря силно замърсяващо, по-евтино гориво, за да поддържа остарялата електрическа мрежа.

Иран не може да си позволи повече граждански вълнения, когато Израел вероятно ще се почувства овластен от завръщането на Тръмп. Висши политици в Иран стават все по-предпазливи, че израелската военна офанзива сега може да се приближи до границите на Иран.

Израел твърди, че бунтовниците, поели контрола над Сирия, са ислямисти и засилва атаките срещу военни обекти – летища, оръжейни складове, обекти за производство на оръжия. Тел Авив изпраща и войски по-дълбоко в съседната страна.

„Започна се с Газа, след това Израел навлезе в Ливан, а през последните две седмици – и в Сирия“, коментира Мохсен Резаи, бивш вицепрезидент и ветеран от Революционната гвардия на Иран. „Те възнамеряват през следващите месеци да атакуват Ирак и мечтаят да продължат атаките си срещу Иран“, добавя той.

Израел и Иран размениха директни ракетни удари по-рано тази година, тъй като правителството на премиера Бенямин Нетаняху разшири конфликта си в Близкия изток след атаките на Хамас на 7 октомври 2023 г. По-широката цел на Израел е напълно да промени динамиката в региона и да прекрои иранското присъствие.

Близки до външнополитическите кръгове в правителството на Иран казват, че регионалните амбиции на управляващите в страната не са приключили. Според тях Техеран просто ще изчака времето си, преди да разработи нов подход. „Засега е ясно, че Иран претегля всички варианти, които могат да възникнат от свалянето на Асад, и ще оцени внимателно как ще се оформи новото ръководство в Сирия и ще потърси варианти за нова политика в региона“, казва Диако Хосейни, академик в Техеран.

Когато Асад посети Техеран на 30 май след внезапната смърт на президента Раиси, върховният лидер Хаменей отправи това, което може би, погледнато назад, е слабо завоалирано предупреждение. Той похвали сирийския лидер, като му каза, че „всеки трябва да стане свидетел на уникалното предимство на сирийското правителство, което е неговата съпротива“, според изявление, публикувано на официалния уебсайт на Хаменей по това време.

Хаменей тогава даде на Асад и един съвет – да не отстъпва. „Вашата реч съдържаше важни моменти, но един е по-важен за мен - когато ние отстъпим, другата страна напредва. Няма съмнение в това – и това е нашият лозунг и вяра повече от 40 години“, коментира върховният аятолах на Иран тогава.