Сирия е примерът как Близкият изток не може да приема стабилността за даденост

Когато ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева посети Кайро миналия месец, тя разгледа една огромна плетена стенна карта, чиято сложност може да бъде метафора за нейната деликатна задача в арабския свят.

Внезапната и необичайна дипломатическа мисия на Георгиева подчертава чувството на вашингтонския кредитор за спешност за запазване на стабилността в Близкия изток, много преди събитията в Сирия да покажат допълнително колко крехки могат да бъдат правителствата в региона, пише Bloomberg.

Сега Дамаск се контролира от сирийските бунтовници, а управниците на икономики, които отчетоха подобрение на стандарта на живот след избухването на Арабската пролет преди 15 години, гледат с безпокойство поредния пожар, който гори в региона, опетнен от конфликта в Газа и разрухата в региона на Червено море.

„Дори преди Сирия политическите рискове бяха високи в Близкия изток“, пише Зиад Дауд, главен икономист за нововъзникващите пазари в Bloomberg Economics, в доклад. „Падането на Асад засилва тези заплахи“, добавя той.

Икономическите проблеми се засилват

Усещането, че са изоставени от по-богатите си партньори, в съчетание с икономическите последици от проблемите в региона, продължаващите репресии и широко разпространения гняв заради тежкото положение на палестинците, виси над столиците в региона – от Кайро до Аман. Въпреки че надеждите, които доведоха до масови протести в градовете в Близкия изток, отдавна се разсеяха, обещанията за други въстания не са забравени и условията, които доведоха до безредиците, започнали в края на 2010 г., все още са валидни.

Най-населената страна в региона, Египет, имаше главна роля по време на Арабската пролет. Други страни, от Тунис до Йордания, също са изправени пред различни комбинации от икономическа стагнация и разочарование. Разходите за храна, едно от оплакванията, довели до първите бунтове от Арабската пролет в Тунис, оказват силен натиск в някои страни от Близкия изток. Най-засегнат е Египет, чиято инфлация достигна връх от 38% през миналата година и все още не е спаднала значително.

Пристъпите на инфлация не са отразени в заплатите на местно ниво. Средният доход на глава от населението в региона на Близкия изток и Северна Африка се е увеличил с 62% през последните 50 години, според Световната банка. Това се сравнява с четирикратно ускорение в нововъзникващите и развиващите се икономики и двукратно увеличение в напредналите.

Икономиките от региона на Близкия изток и Северна Африка ще трябва да се разрастват средно с 3,8% годишно през следващите три десетилетия, за да достигнат дори половината от нивото на брутен вътрешен продукт на глава от населението на сегашните водещи пазари, според оценките на Световната банка. Това е трудна задача, защото – както казва Роберта Гати, главен икономист на институцията, регионът страда от „хронично нисък растеж“.

Младежта в региона носи тежестта на загубения просперитет, като подклажда недоволството сред демографските групи, които преди това дадоха тласък на протестите по времето на Арабската пролет. Безработицата сред младежите е много по-висока в сравнение с останалата част от света, като много от тях зависят от неформалната заетост.

Дори в Мароко - една от най-силните икономики в региона, четирима от всеки 10 младежи са без работа. От хората на възраст между 15 и 24 години 1,5 млн. души са без работа, нито учат, пише Bloomberg.

Допълнително разочарование в региона носят всеобхватната корупция и ограниченията на гражданските права. Египет например е оценен само с няколко места по-високо от Афганистан и Венецуела от базирания във Вашингтон World Justice Project.