Сирия е примерът как Близкият изток не може да приема стабилността за даденост

Разпространение на тероризма и нестабилността

Междувременно британският в. Guardian пише, че в цяла Сирия има бомбардировки след бягството на Асад в Москва, тъй като регионалните играчи в Близкия изток се опитват да защитят интересите си в страната. Израел, Турция и САЩ осъществяват военни действия и бившите поддръжници на Асад в Русия и Иран също се ангажират с усилия за оформяне на бъдеща Сирия.

САЩ удариха цели, свързани с организацията „Ислямска държава“ в централните региони на страната. Турция атакува подкрепяните от САЩ кюрдски сили. Споразумение за изтегляне на кюрдските сили от северния град Манбидж беше сключено в понеделник след настъпление на подкрепяната от Турция Сирийска национална армия.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен предупреждава, че „Ислямска държава“ ще се опита да използва този период, за да възстанови способностите си в Сирия. Той добавя, че изявленията на бунтовническите лидери за изграждане на приобщаващо управление са добре дошли, но че истинската мярка ще бъде в действията, които предприемат.

Израел също потвърждава, че е изпратил сили в буферната зона отвъд окупираните от Тел Авив Голански възвишения и в бивши сирийски военни позиции на планината Хермон като „временна мярка“. Израелската армия ще продължи с въздушните удари срещу обекти на бившия режим, свързани с ракети и химически оръжия, както и срещу инсталация за противовъздушна отбрана близо до пристанището на Латакия.

Базираната във Великобритания Сирийска обсерватория за военни права на човека заяви във вторник, че Израел е „унищожил най-важните военни обекти в Сирия“ с около 250 въздушни удара след падането на режима на Асад. Ударите са били насочени към летища и складове, ескадрили на самолети, радари, военни сигнални станции и множество складове за оръжия и боеприпаси.

С остро конкуриращи се програми Турция и Израел вече изложиха това, което според тях са техните червени линии по отношение на Сирия. Турция казва, че няма да приеме кюрдската ПКК или „Ислямска държава“ да се възползват от новата ситуация, въпреки че обеща да помогне на сирийските мигранти в Турция да се върнат у дома. Турция приютява около 3 млн. сирийци.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган посочва, че страната му не цели да завзема територии. „Единствената цел на нашите трансгранични операции е да спасим родината си от терористичните атаки“, добавя той, като има предвид нападенията, насочени към ръководената от кюрдите организация YPG, базирана в североизточна Сирия.

Президентът на САЩ Джо Байдън коментира, че Сирия е в период на риск и несигурност и за първи път от години нито Русия, нито Иран, нито бойната организация „Хизбула“ имат влиятелна роля там.

Остава и рискът от разпространение на тероризма и радикалните ислямистки идеи. Външните експерти са разделени по отношение на това как „Хаят Тахрир аш-Шам“ може да управлява. Едмънд Фитън-Браун, бивш експерт по тероризма на ООН и старши съветник на проекта за борба с екстремизма, казва, че „добрите академични експерти познават организацията и имат много остри разногласия помежду си. Някои ще ви кажат, че е реформистка и ще спазва закона, други ще кажат, че тeзи са като талибаните“.

Не е ясно какъв тип правителство ще замени режима на Асад или доколко лидерът на „Хаят Тахрир аш-Шам“ Ахмед аш-Шараа, известен като Абу Мохамад ал-Джулани, ще бъде доминиращата сила.

Както многократно подчертават ръководителите на разузнаването, международните терористични заплахи обикновено отнемат време, за да се развият, дори в разрушителна среда. За момента обаче западни служители смятат, че няма индикации, че „Хаят Тахрир аш-Шам“ има стремеж да участва в терористични дейности. По-належащо безпокойство е какво ще се случи, ако падането на Дамаск доведе до по-широка нестабилност.