Сирия е примерът как Близкият изток не може да приема стабилността за даденост

Ще има ли нова Арабска пролет?

Трудно е да се прецени дали на такива места се задава нова Арабска пролет, не на последно място защото последната дойде неочаквано. Според Йънг в бъдеще хората ще са още по-заклещени в конфликти и дългове, без правителствата да са в състояние да подкрепят и обслужват основните им нужди.

Еуфорията от падането на режима на Башар Асад все още може да бъде стимул за населението на други места. От друга страна, Близкият изток се промени в сравнение с 2011 г., годината на въстанията. Провалените държави Йемен и Либия са примери за това как нещата могат да се объркат, докато Египет и Тунис държат плътно капака на несъгласието. По-богатите съседи в Персийския залив също биха могли да се намесят, както вече са го правили.

Междувременно Гати от Световната банка е най-малкото обнадежден, че реформите, за които настояват международните кредитори, значителното увеличение на заетостта, особено за жените, и повишаването на производителността могат да променят играта, особено за Египет.

Западните столици сега са заети да обсъждат как точно да се ангажират със сирийските бунтовници, водени от „Хаят Тахрир аш-Шам“, която САЩ и Великобритания определят като терористична организация. Организацията и лидерът ѝ бяха свързани с „Ал Каида“ преди, но прекъснаха връзките си с групата през 2016 г. Оттогава те се опитват да се представят като доста по-умерени.

Завръщане на бежанците?

Няколко страни в Европа, сред които Гърция, Белгия, Франция и Германия, спряха да обработват сирийски молби за убежище след събитията в страната. Австрия обяви, че ще започне да изпраща мигранти обратно в Сирия. Около 100 хил. сирийци живеят в Австрия, според статистическата агенция на страната, цитирана от Politico.

Решенията за преразглеждане на политиките за предоставяне на убежище идват на фона на нарастването на популярността на антиимигрантските крайнодесни партии в Европейския съюз (ЕС) през последните месеци. Германия например е изправена пред предсрочни избори през февруари, като в момента крайнодесните партии се представят силно в проучванията.

Организациите за правата на бежанците и хуманитарните организации предупреждават, че решението за спиране на молбите за убежище идва твърде рано. Те посочват, че продължават боевете в части от Сирия и има много неизвестни около политическата стабилност.

Над 6 млн. сирийци избягаха от страната си от началото на гражданската война през 2011 г. Други над 7 млн. души са напуснали домовете си, но се намират в границите на страната. Около 5 млн. души живеят в съседните страни Египет, Ирак, Йордания, Ливан и Турция, според статистиката на Агенцията на ООН за бежанците.

Много от тези хора сега се надяват, че падането на режима на Башар Асад най-накрая ще им позволи да се върнат у дома. Това обаче не е толкова просто. Страната е опустошена от войната и тежките земетресения през 2023 г., засегнали и Турция. Водната и здравната инфраструктура на Сирия е разрушена и страната се нуждае от милиарди долари помощ за възстановяване.

Бягството на Асад със сигурност е повратна точка в гражданската война в Сирия, но не означава, че конфликтът е приключил. Мнозина се опасяват, че може да се разрази нова война между различните бунтовнически групи, представляващи особена заплаха за малцинствата. Някои сирийци вече нямат и домове, в които да се върнат.

Възстановяването на страната след Асад ще отнеме много време и пари. Ако бежанците в крайна сметка изберат да се върнат - или ако техните приемащи страни решат да отменят международния им защитен статут, те ще намерят повече развалини, отколкото възможности. Според ООН 13 милиона души - повече от половината от населението на Сирия, изпитват продоволствена несигурност. Около 96 процента от населението живее с по-малко от 7 долара на ден.

Конфликтът разруши жизненоважната инфраструктура на страната, от здравеопазването до канализационните и електропреносните мрежи. Повече от 40% от болниците не са били напълно функционални през 2023 г., според UN-Habitat, агенцията на ООН за населените места. UN-Habitat изчислява, че най-малко 328 хил. жилища са били унищожени, а 13,6 млн. жители нямат достъп до чиста вода, хигиена и канализация.

Въпреки многократните призиви от страна на ООН, подкрепата от международната общност е недостатъчна: Сирия е изправена пред недостиг на международна помощ от 3 млрд. долара тази година.