Мечтата за европейска супербанка все повече се отдалечава от реалността

Решението за европейските банки, изпаднали в немилост, което мнозина от техните изпълнителни директори одобряват, е консолидацията, която създава европейски супербанки в американски стил. Остава обаче въпросът дали това може да бъде изпълнено.

Европейската банкова система остава фрагментирана само 10 години след като дълговата криза разклати основите ѝ. Въпреки че политиците приемат някои вътрешни сливания, те се оказаха непреклонни по отношение на идеята за по-големи връзки между финансовите институции, пише Bloomberg.

Ефектите могат да се видят при трансграничното кредитиране: френски, германски, холандски и британски банки са отпуснали с 1 трилион долара по-малко кредити при т.нар. „периферни страни“ - Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия, в сравнение с времето преди кризата, посочват от Банката за международни разплащания.

Ограничаването започна скоро след световната финансова криза през 2008 г., като правителствата в Европейския съюз (ЕС), обезпечаващи своите банки, заявиха, че желаят бъдещото кредитиране да бъде фокусирано върху рамките на националните граници.

Т.нар. „балканизация“ се влоши след спасяването на Гърция през 2010 г. и последвалите финансови проблеми в Испания и Италия. Проектът на ЕС за банков съюз остава незавършен.

е1

„Кървенето е спряло, но кръвта не се е възстановила“, посочва Ян Шилдбах, ръководител проучвания в отдела за банкиране и финансови пазари към Deutsche Bank AG. „Станахме свидетели на възстановяване на доверите в банковата система в региона. Това пречи на притока на капитал към периферните страни“, добавя той.

Лихвените проценти предлагат повече доказателства, че целта за обособяване на общоевропейска банка става все по-недостижима. Кредитополучателите в четирите големи икономики плащат значително по-малко, отколкото в пограничните европейски страни, които в по-голямата си част са ситуирани в Южна Европа.

Европейската централна банка (ЕЦБ) се превърна в основен регулатор за повече от 100 от най-големите банки в ЕС през 2014 г. и в един от трите стълба на инициативата за банков съюз на блока. Вторият стълб - единният механизъм, който трябва да се грижи за проблемните банки, влезе в сила през 2016 г. Няма постигнато споразумение за установяване на последния етап - централизирана схема за гарантиране на депозитите.

Въпреки че стана надзорник на националните централни банки, ЕЦБ не е сменила местните регулатори или не е изискала правомощия от националните правителства, които все още не са склонни да позволяват на банките под тяхна власт да се провалят или да бъдат заменени от компании от други страни. Централната банка изразява подкрепа си за трансграничните сливания, но политиците не гледат благосклонно на подобни връзки, особено ако това означава да се откажат от националните банкови регулатори.