Мечтата за европейска супербанка все повече се отдалечава от реалността

През 2017 г., когато ЕЦБ определи малък испански заемодател и две италиански банки като „провалени“ или „провалящи се“, Италия реши да им предостави държавна помощ в размер на 17 млрд. евро (18,4 млрд. долара). През миналата година Германия направи подобно нещо за спасяването на Norddeutsche Landesbank-Girozentrale. Испания беше изключение.

Вътрешните сливания се приемат по-лесно, защото политическата съпротива е по-слаба.

Кристиан Скарафия, банков анализатор, коментира, че ограниченията за паричния поток в трансграничното пространство са голяма пречка за международните сливания.

Проблемните банки в някои от така наречените „основни държави“ от ЕС също допринасят за спада на трансграничното банкиране. Германските банки - водени от загубите както при ипотечните кредити в САЩ, така и от европейската криза, намалиха експозицията си към периферията повече от другите кредитори.

Италианските и испанските банки са най-големите кредитополучатели от ЕЦБ, докато германските и френските компании разполагат с най-големи депозити в централната банка.

Раздробената банкова индустрия е една от причините потребителите и компаниите да се сблъскат с много различни проценти на заеми в зависимост от това къде живеят. Средната лихва за нови потребителски кредити в периферията е 7% през декември в сравнение с 3,8% в „ядрото“, сочат актуални данни на ЕЦБ.

е2

Германските банки, наводнени със спестявания и неуспели да намерят достатъчно вътрешно търсене на заеми, са изправени пред компресия на маржа. В Ирландия, която разполага с по-консолидирана банкова система и по-голямо търсене, банките могат да дават заеми при по-широки спредове.

Без по-интегрирана банкова система европейските финансови институции няма да могат да се конкурират ефективно с по-силните съперници от САЩ или Азия, смята Шилдбах от Deutsche Bank.

„Европейските държави са твърде малки сами по себе си, за да разполагат с вътрешен пазар за своите банки, който е подобен на тези в САЩ, Китай или Япония“, посочва още той, като добавя, че макар ЕЦБ и ЕС да признават необходимостта от по-единен отрасъл, „остава неясно дали всички национални правителства виждат същата необходимост".