Френско-германският план за Европа се сблъсква с шведското несъгласие

Швеция няма да подкрепи плана за възстановяване на Европейския съюз (ЕС) в размер на 500 млрд. евро (548 млрд. долара), който беше предложен от Франция и Германия през миналата седмица, като същевременно сигнализира за готовност да обсъди бъдещи общи действия с другите членки на блока.

Шведският министър на финансите Магдалена Андерсон заяви във вторник, че страната й подкрепя обединен отговор от страна на ЕС, но не подкрепя предложението на Берлин и Париж блокът да използва пазара на облигации за придобиването на безпрецедентна сума пари и разпределянето й като безвъзмездни средства на държави, които са пострадали икономически от глобалната пандемия.

"Ние също ще подкрепим някакъв вид фонд за възстановяване, но ще трябва да обсъдим как точно ще изглежда. От наша гледна точка смятаме, че трябва да бъде реалистичен както по отношение на размера, така и на условията", заяви Андерсон в интервю за Bloomberg TV.

Коментарите на Андерсон бяха направени само ден преди Европейската комисия (ЕК) - изпълнителният орган на ЕС, да представи своето предложение за пакет за възстановяване. По този начин шведският министър на финансите постави началото на трудните преговори, през които правителствата на 27-те държави членки на ЕС ще преминат през следващите седмици. Някои от фискално консервативните съюзници на Швеция през последните дни вече показаха готовност за компромиси, които могат да поставят основата за евентуално споразумение.

Заеми или безвъзмездни средства

Предложението на Комисията ще бъде основа за дискусии между правителствата на ЕС, въпреки че вече са очертани разделителни линии. Франция и Германия искат фондът да отпуска безвъзмездни средства на най-нуждаещите се страни и сектори, като същевременно заявяват, че планът им няма да доведе до общ дълг. Австрия, Дания, Холандия и Швеция оповестиха собствен план през уикенда, който ще предложи заеми на страни, а не безвъзмездни средства, и ще изтече след две години.

Въпреки че лидерите на ЕС по принцип се договориха за необходимостта от фонд, който да подпомогне възстановяването, разногласията включват неговия размер, дали трябва да бъдат възстановени отпуснатите суми и с какви условия да са свързани изплащанията. Макар че страните приеха част от средствата да бъда под формата на съвместно емитиран дълг на ЕС, въпросът за размера му остава спорен.

Франция и Германия се договориха за план, който да позволи на Комисията да емитира облигации в размер на 500 млрд. евро. Това е значителна промяна за германския канцлер Ангела Меркел, която по-рано се противопостави на призивите на Франция да поеме повече от тежестта на европейското възстановяване. Предложението ще изисква одобрение от всички 27 държави от ЕС и Европейския парламент.

Въпреки скептицизма си, поне някои от четирите страни, които най-много се противопоставят на френско-германския план, вече смекчиха позициите си, сигнализирайки за компромис.

Австрийският министър на финансите Гернот Блюмел заяви в интервю за Austrian public TV, че част от средствата по споразумението може да бъдат раздадени като безвъзмездна помощ. Запитан дали е възможна сделка, в която по-голямата част от средствата да бъдат раздадени безвъзмездно, Блюмел каза пред радио- и телевизионния оператор ORF: „Това, което не искаме, е всички средства да бъдат раздадени безвъзмездно и това да е началото на обединяването на дълга“.

Даването на заеми, а не безвъзмездни средства, на тежко засегнатите държави би било по-поносимо, според Андерсон.  „Ще бъде по-лесно да се обясни на гражданите на Европа, ако работим със заеми, а не с безвъзмездни средства, когато става въпрос за фазата на възстановяването“, каза тя.