Защо европейците вече не мечтаят за Америка?

Първоначално с жена ми предполагахме, че ще се озовем в САЩ. От време на време тя ме ръчкаше да кандидатствам за зелена карта. Постепенно спряхме да водим този разговор. Американският живот губеше привлекателност. През 2009 г. срещнах палестинец в Персийския залив, който - в пример за исторически анахронизъм - изпращаше пари на негов роднина в Калифорния, разорен от финансовата криза.

Днес средният почасов доход в САЩ е приблизително същият, както когато се преместих в Пало Алто. Виждам как мои американски приятели прекарват живота си в притеснения относно плащането на здравните си осигуровки, дълговете от колежа, университетското образование на децата и финансирането на пенсиите, на които се надяват. Те ми напомнят за героя от „Америка” на Кафка, който работи като разносвач през деня и учи през нощта. Запитан кога спи, той отговаря: „Ще спя, когато приключа с обучението си. Засега ще пия черно кафе.”

Европейското отношение към американците се променя от завист към състрадание. Тази пролет ирландски дарители събраха милиони долари за индианците Чокто, връхлетени от коронавируса. Подаръкът беше вид благодарност: през 1847 г. племето е изпратило пари на ирландците, застигнати от картофения глад.

Дежурното възражение на всичко това е, че хората, живеещи в старата ни къща в Пало Алто (сега на стойност 5,4 млн. долара), са неумозримо богати и работят за компании, които формират моя живот. Вярно е, макар че има по-голям шанс да станете милиардер, ако към това се стремите, в Скандинавия, отколкото в САЩ. Известно е също, че социалната мобилност в Северна Европа вече е по-висока. Трябва да спомена и катастрофалните пожари в Калифорния, които обагриха в оранжево небето над Пало Алто това лято.

Днес САЩ ми напомнят за Аржентина. Когато бях в Буенос Айрес през 2002 г., интервюирайки потомци на италианци, испанци, британци и поляци по време на поредната финансова криза, си помислих: техните баби и дядовци са отишли ​​в грешната държава. Трябвало е да емигрират в САЩ.

Аржентински историк ме поправи: в началото на миналия век тези хора са взели правилното решение. Не биха могли да знаят, че най-ценното нещо, от което се отказват са европейските им свидетелства за раждане. През 2002 г. внуците им се редяха на опашки за паспорти пред испанското и италианското консулства.

По същия начин бедните скандинавски фермери, населили американския Среден Запад, са направили разумен избор тогава. Но техните роднини, останали у дома, в крайна сметка живеят по-добре. Доналд Тръмп иска по-малко имигранти от „скапани държави“ и повече „от места като Норвегия“.

Въпросът е по каква причина норвежците биха пожелали да дойдат в Америка днес, освен като доброволци. Всъщност подозирам, че много американци от скандинавски, германски и ирландски произход сега ровят из тавана за рожденото свидетелство на дядо си.