Защо европейците вече не мечтаят за Америка?

В първия роман на Франц Кафка, "Америка" (1927), тийнейджър от Централна Европа е позорно натирен в САЩ, след като е "съблазнил" семейната прислужница. (По-късно се разбира, че тя - чудовищна кафкова фигура - е извършила прелъстяването.) В пристанището на Ню Йорк момчето е посрещнато от богат непознат: чичо му, който се оказва американски сенатор. Капитанът на кораба отправя поздравления: „Сега ви очаква блестяща кариера.“

Кафка се е подигравал на европейската мечта за Америка, която е била обхванала собственото му семейство. Братовчед му Ото, който бил емигрирал в САЩ, без да говори английски, в крайна сметка основава брилянтно именуваната компания Kafka Export. Подобно на безброй европейци, и аз израснах, мечтаейки за Америка. Бавната смърт на тази мечта промени европейското въображение, пише Саймън Кюпър за Financial Times.

Когато бях на 10, през 1980 г., баща ми, учен, реши да прекара една академична година в Станфордския университет, така че се преместихме в Пало Алто, Калифорния, което в онези дни преди технологичните милиардери беше очарователно университетско градче, където преподавателската заплата на баща ми ни осигури голяма къща, облицована с дъски, на улица с дървета от двете страни.

Дори много анти-американци искаха да се радват на това. Писателят Пи Джей О’Рурк разказва как е бил държан на прицел в Ливан през 1984 г. „от едно хлапе на Хизбула, при един от онези контролно-пропускателни пунктове, крещейки срещу мен нещо за Америка, Великия Сатана и т.н.” Когато детето спряло да пищи, то казало на О’Рурк, че иска да учи стоматология в Диърборн, Мичигън.

През 1993 г. се завърнах в САЩ за славна година в университета. Една вечер на купон се натъкнах на британец с акцент от работническата класа на Лондон, който беше намерил щастието си в Бостън - град, в който никой не го беше грижа за мястото му в класовата стълбица. САЩ бяха място, където европейците можеха да се преродят. Започнах да кандидатствам за работа там, но плановете ми бяха осуетени, когато FT ми направи предложение. Реших да го приема, мислейки, че мога да опитам в Америка по-късно.

През 2004 г. се ожених за американка. Въпреки всичките й чудни качества, сигурен съм, че прехвърлях любовта си към страната й към нея. Всеки път, когато посещавахме САЩ, дядо й ме поздравяваше с „Добре дошъл в Америка!“, сякаш той лично ме удостояваше с американската благодат.