Как ЕС договори инвестиционната сделка с Китай?

Председателят на Търговската камара на ЕС в Пекин Йорг Вутке заяви, че това е „стабилно споразумение“, с което ЕС може да живее: „Никога няма идеално споразумение“. Ето защо било добре, че германското председателство на Съвета е оказало толкова голям натиск, за да се постигне споразумение. А евродепутатът Ланге също изказа похвали: „Напредъкът, който е постигнат, ще подобри възможностите за инвестиции, ще изравни условията и най-вече ще създаде повече правна сигурност“.

Михаел Хютер, директор на Института за германската икономика (IW), от друга страна, предупреждава: „Берлин и Брюксел не трябва да се отказват заради обещания, които не променят действителните бизнес практики“. Ако тази промяна успее, инвестиционното споразумение ще изпрати важен сигнал срещу много протекционистични тенденции в световната политика.

В допълнение към централното споразумение с Великобритания за последващите отношения след окончателното излизане от ЕС, инвестиционното споразумение с Пекин може да означава втори пробив в края на годината. „ЕС е първият участник в света, който кара Китай да направи отстъпки по въпросите на социалните стандарти“, казва генералният директор на BDI Ланг.

Въпреки това от европейска гледна точка е ясно: Споразумението е само един градивен елемент в отношенията с Китай. CAI не предлага цялостна защита на инвестициите извън съществуващите двустранни споразумения. Европейските компании могат да продължат да бъдат изключвани от обществени поръчки - тази точка също не е обхваната от инвестиционното споразумение.

Доразвиването на договорката, поне така се надяват много представители на бизнеса, икономисти и политици, ще се нуждае и от  тясна координация с новата администрация на САЩ при мандата на Джо Байдън.

Отстъпките на Пекин по отношение на достъпа до пазара и за нарушаването на конкуренцията са от голямо икономическо значение, особено от гледна точка на Германия. Само федералната република е изнесла за Народната република тази година до ноември включително стоки на стойност почти 100 млрд. евро.

Китай се нарежда на трето място сред най-големите германски дестинации за износ, веднага след САЩ и Франция. Китай е най-важният търговски партньор на ЕС след САЩ. Докато търговията със САЩ се свива значително през последните 19 години, делът на Китай се е утроил за същия период до почти 16% от общата търговия на ЕС. 

Между другото сключването на „Регионалното, всеобхватно икономическо партньорство“ (RCEP) между 14 азиатско-тихоокеански държави, включително Китай, даде тласък на преговорите между ЕС и Пекин. „Със сключването на RCEP САЩ и ЕС останаха под силен натиск“, казва Вероника Грим, един от „икономическите мъдреци“ на Германия.

Още от януари 2014 г. двете страни водят преговори за споразумението. Дори след политическата договорка вероятно ще отнеме много време, докато споразумението влезе в сила. Само преводът и правната проверка на текста се очакват да отнемат от шест месеца до една година. След това споразумението трябва да бъде обсъдено и прието от Европейския парламент.

Преди всичко главата за устойчивост и правата на служителите вероятно ще бъдат централни теми в дискусиите. „Ратифицирането на основните трудови стандарти на МОТ, особено срещу принудителния труд, трябва да бъде обвързващо и да включва конкретни стъпки“, призовава евродепутатът Ланге.

В Брюксел евродепутатите критикуват бързането за постигането на инвестиционното споразумение. „По геостратегически причини смятам, че е неразумно малко преди Джо Байдън да стане президент, да приложим бързо инвестиционния пакт с Китай“, казва евродепутатът Райнхард Бютикофер (Зелените), председател на делегацията на Европейския парламент за Китай. „Мислех, че искаме да работим върху това да оставим зад гърба си времената на самостоятелните действия“. 

Китай ще остане системен конкурент дори след инвестиционното споразумение, казва Бютикофер. Той обяви, че ще направи подробна проверка на текста на договора. Необвързващите обещания за правата на работниците не били достатъчни за одобрение: „Използвам споразумението ни за свободна търговия с Виетнам като еталон“. Там беше приет поетапен план за ратифициране на стандартите на МОТ.

Отношенията между ЕС и Китай са всичко друго, но не и спокойни. Малко преди Коледа Европейският парламент въведе санкции срещу страната заради нарушенията на човешките права. Атаката на Пекин срещу автономията на Хонконг предизвика възмущение и критики не само в Европейския парламент, но и в много държави членки на ЕС.