2020 г. е била най-горещата досега в Европа

Изминалата 2020 г. е била най-топлата година, регистрирана в Европа, като предишният температурен рекорд, отчетен през 2019 г., е бил подобрен с 0,4° C, според „Коперник“, сателитната система за наблюдение на Земята на ЕС.

В световен мащаб 2016 г. е била най-горещата, допълват от „Коперник“, пише онлайн изданието EurActiv.com.

Миналата година е била шестата поред с рекордни горещини в Европа, показват още данните. Притеснителното е, че това се случва в една и съща година с Ла Ниня, заради което обикновено климатичните условия са по-хладни.

Съответно 2016 г., която е била рекордно гореща в световен мащаб, е година на Ел Ниньо, заради което климатичните условия са по-горещи.

„Намираме се в ера на продължителни, рекордни горещини. Това вече не са актуални новини, а човешка криза“, коментира д-р Маршал Шепърд, професор по атмосферни науки и география в Университета в Джорджия.

Анализът на глобалните температури се извършва редовно от научни институции, като NASA и Berkeley Earth. Като цяло данните за 2020 г. потвърждават общата тенденция на затопляне от последното десетилетие, макар и да има някои минимални разлики в статистиката на различните институти.

Наред с това, въпреки че блокадите заради COVID-19 намаляват емисиите на парникови газове, концентрациите на въглероден диоксид в атмосферата продължават да нарастват, като се увеличават със скорост от приблизително 2,3 ppm годишно през 2020 г.

Ръстът е по-малък в сравнение с 2019 г., но това не е причина за самодоволство. Докато нетните глобални емисии се сведат до нула, въглеродният диоксид ще продължи да се натрупва в атмосферата и да води до по-нататъшни климатични промени, казва Венсан-Анри Пьош, директор на Службата за наблюдение на атмосферата на Коперник.

Тенденцията подчертава неотложността на бързото намаляване на емисиите парникови газове, които допринасят основно за предизвиканото от човека глобално затопляне. Текущите планове, представени съгласно Парижкото споразумение, не са достатъчни, за да поддържат температурите на по-безопасни нива, но новите обещания от страни като Китай, Япония и Европейския съюз показват обнадеждаващи знаци.

Година на климатични обещания и екстремно време

Екстремните метеорологични условия подчертават спешността на климатичните действия. Миналата година Европа изпита най-топлата си зима, надминавайки предишния рекорд за 2016 г. с почти 1,4° C. През 2020 г. се наблюдава и най-високата температура, регистрирана на север от арктическия кръг в Сибир – 38 ° C. Средната температура в арктическия кръг през 2020 г. е била с 6 ° C над средната за периода 1981-2010 г.

Сибирската гореща вълна от 2020 г. би била „почти невъзможна без климатични промени“, според научната организация World Weather Attribution, която анализира влиянието на изменението на климата върху екстремните метеорологични явления.

Екстремните метеорологични събития струват на света около 150 млрд. долара, според Christian Aid.

„2020 се откроява с изключителната си топлина в Арктика и рекордния брой тропически бури в Северния Атлантик“, коментира Карло Буонтемпо, директор на Службата за изменение на климата „Коперник“. „Не е изненадващо, че последното десетилетие беше най-топлото в историята и е поредното напомняне за спешността на амбициозното намаляване на емисиите, за да се предотвратят неблагоприятните климатични въздействия в бъдеще“, добавя той.

ЕС, заедно с други страни, отдели пари за зелено възстановяване от пандемията на коронавируса, но има опасения, че част от това финансиране ще бъде насочено към замърсяващи индустрии.

През 2019 г. страните от Г-20 са похарчили 130 млрд. долара за субсидии за изкопаеми горива, без Великобритания, Турция и Саудитска Арабия. Очаква се сумата да се увеличи до 233 млрд. долара през 2020 г., като се имат предвид плановете за възстановяване на страните, според Международната агенция по енергетика (IEA).