Ще спаси ли спасителят на еврото и Италия?

Широка политическа подкрепа за Драги

Той се усмихва, когато слиза от частния си самолет. Силвио Берлускони бе откаран до Парламента с конвой от шест автомобила, с камери, залепени до него, почти като в старите дни. След повече от година бившият премиер се завръща в Рим. 84-годишният Берлускони описва Драги като „учтив, надежден, респектиращ“.

„Форца Италия“ (FI) на Берлускони беше първата опозиционна партия, която оказа пълната подкрепа на Драги. „Той спаси еврото, ще спаси и Италия“, смята Берлускони. Дясната „Лега", най-силната според проучванията италианска партия в момента, безусловно застана зад Драги. Опозиционният лидер Матео Салвини, известен като бившия вътрешен министър с груби тонове към Брюксел, изненада собствената си партия с хода си към Драги, който е фен на ЕС.

Цялата стара лявоцентристка коалиция подкрепя Драги. До самия край скептицизъм имаше в най-голямата управляваща партия до момента: Първоначално „Пет звезди“ не искаха да влязат в кабинет с „Лега“ - първото правителство на Салвини вляво се срина през 2019 г. На допитването си в четвъртък вечерта обаче движението се обяви в подкрепа на бъдещия кабинет. Драги има мнозинство от над 75 процента в парламента. Ако той създаде свой екип от министри през уикенда, Драги може да бъде избран от депутатите и сенаторите в началото на следващата седмица.

Ако, противно на очакванията, той не успее, тогава президентът Серджо Матарела няма да има друг вариант, освен да свика нови избори - които всъщност никой не иска. „Новите избори са най-лошият сценарий за финансовите пазари“, подчертава икономистът Лоренцо Кодоньо. Те биха увеличили несигурността - „и шансовете за евроскептично популистко правителство“.

Но за какво ще използва Драги мощта на широка подкрепа? Как страната може да преодолее икономическата криза, продължила повече от десетилетие?

Предпоставката за успех е преди всичко задълбочен анализ на това, което се е объркало през годините. Всеки, който иска да разбере Италия, трябва да разговаря с Томас Майер. Майер е бил главен икономист в Deutsche Bank, а след това е основал изследователския институт към базирания в Кьолн управител на активите Flossbach von Storch. Той участва в икономиката на Италия от десетилетия - може би и защото директор на европейския отдел по време на работата му в МВФ беше италианецът Масимо Русо.

Сега икономистът е редактор на книга по темата: „Стойността на парите. Различните икономически култури в Европа: Италия и Германия“ - антология, публикувана на английски език с принос на бивши министри на финансите и няколко централни банкери.

„От моя гледна точка основният проблем е, че Италия не е успяла да се адаптира към ограниченията на европейската валута", казва Майер. Надявали са се, че натискът на твърдата валута ще разруши дълготрайните натрупвания на корпоративно структурираната икономика и ще модернизира икономиката, която е доминирана от малкия бизнес, чрез развитието на по-големи, международно конкурентни компании.

„Това се обърка“, казва Майер. „Инерцията на италианската икономика и общество устоя на натиска на еврото“.

Резултатът: „Сблъсъкът на тези сили роди съпътстващи щети под формата на неконтролиран национален дълг и стагнация на икономиката“.

И наистина - италианското промишлено производство е с 19% под стойността си отпреди въвеждането на еврото – истинско разкриване на несполучливата икономическа политика.

Разбира се, на фона на нулевите лихвени проценти и гарантираното търсене от ЕЦБ италианската държава може да емитира толкова облигации, колкото иска, казва Майер. „По време на пандемията изглежда, че изречението на Милтън Фридман„ няма безплатен обяд“ бе опровергано. Изглежда, че дори има „безплатен обяд“ с безплатна бира“, казва Майер. Само че той не вярва, че това ще сработи в дългосрочен план. Защото това подкопава доверието във валутния съюз, бавно, но сигурно.

Така че Драги няма да има друг избор освен да реши острите и свързани с пандемията икономически проблеми. Малко преди края си старото правителство прие допълнителен бюджет: Италия поема дълг за още 32 милиарда евро. Голяма част от сумата трябва да отиде за компании, особено засегнати от пандемията. Как точно ще изглежда помощта, ще бъде едно от първите решения на новото правителство на Драги.

Освен това става дума и за преодоляване на слабия растеж. Драги вижда перспективи преди всичко на пазара на труда. Но точно тук има и рискове: В края на март изтича програмата за работа на съкратено време и защита срещу уволнения. За 12 милиона служители и самостоятелно заети работното време беше намалено или напълно прекратено през 2020 г.

Сега синдикатите се надяват на удължаване. „Със замразяването на прекратяването проблемът само ще се измести“, контрира профсъюзите икономистката Вероника Де Романис. Въпреки прекратяването на уволненията по време на пандемията бяха загубени почти 450 хил. работни места. Това засегна особено жените и младите хора. Безработицата сред младите хора в Италия е 30 процента.