Ще спаси ли спасителят на еврото и Италия?

Човекът, който скоро ще заеме най-висшата публична длъжност в Италия, едва се показва пред обществеността. Марио Драги се укрива повече от седмица - не се появява пред журналисти, не се обяснява.

Докато всички партии и социални партньори весело тръбят изказвания пред камерите след срещите си с натоварения да сформира екип министър-председател, бившият президент на Европейската централна банка се оттегли назад. Това е контрапункт на нормалния политически цирк в Рим. Драги не генерира заглавията, а оставя медийните изяви изцяло на заден план.

Сигурно е, че 73-годишният специалист ще сформира ново правителство най-късно до уикенда. Най-голямата управляваща партия в момента, движението „Пет звезди“, попита в четвъртък своята база дали да се присъедини към коалицията на Драги: крехко мнозинство гласува със „за“. Дори без „Пет звезди“ Драги би получил достатъчно мнозинство в парламента - в края на краищата той има подкрепата на две големи опозиционни партии.

Очакванията към мълчаливеца не биха могли да бъдат по-големи. „Супер Марио“ трябва да спаси Италия - дори само това носи известна ирония. По ирония на съдбата човекът, който не остави камък необърнат в усилията си за спасяването на еврото през годините си в ЕЦБ, човекът с фразата „whatever it takes“ (каквото и да е нужно, б. ред.).

Човекът, чието въображение за разработване на нови инструменти нямаше граници - било то мащабните покупки на държавни облигации (QE), които направиха огромната дългова тежест на Южна Европа поносима, било то политиката с нулеви лихвени проценти, която натоварва спестителите и кредиторите и облекчава длъжниците, било то наказателният лихвен процент за банките, които тласкат кредиторите към ангажименти за предоставяне на повече заеми.

Всички тези нетрадиционни действия на Драги винаги са служили на целта да подкрепи родината си. Защото едно нещо беше ясно не само на централния банкер, но и на германския канцлер Ангела Меркел: „Ако Италия се провали, Европа също ще се провали“.

Икономическата изходяща база

Сега Драги може или трябва да продължи работата си от Рим. Ситуацията на третата по големина икономика в ЕС не се е подобрила от разгара на еврокризата през 2012 г. Напротив: несигурна е. Пандемията, която се разраства особено силно в Италия, драстично изостри икономическата криза. Коронавирусът не струва само 92 000 живота - тъжен рекорд за ЕС. Постоянното блокиране доведе и до срив на икономиката с 8,8 процента миналата година - и тук Италия е сред водещите европейски страни.

Страната, която е сред основателите на ЕС, е като концентрат на всичко онова, което характеризира икономическата слабост на страните от Южна Европа: устойчиво слаб растеж, безнадеждна свръхзадлъжнялост, нестабилни банки. Икономическите данни се четат като хроника на провала. Сега италианският национален дълг възлиза на 2,7 трилиона евро.

Спрямо икономическата продукция стойността сега е около 160%. Само Гърция има по-висока стойност в Европа. Но докато Атина представлява 2,8% от общия дълг на страните от ЕС, цифрата за Италия е 21%.

Това са напълно различни измерения - и причината, поради която Италия е европейски проблем. „Въвеждането на еврото значително намали лихвата по италианския национален дълг“, казва пред германския Handelsblatt директорът на Ifo Клеменс Фюст. Но Италия не е използвала шанса. Бавният растеж и проблемът с дълга са най-големите проблеми, с които Драги сега трябва да се справи. Но как?

Колко отчаяна е ситуацията в Рим и Брюксел показва дискусията, инициирана от френския икономист Томас Пикети - за отмяна на дълговете по италианските държавни облигации, които ЕЦБ има в своя баланс - книжа на стойност 415 млрд. евро. Фактът, че подобно подстригване на дълга строго нарушава договорите на ЕС, които изключват държавното финансиране от страна на ЕЦБ, не било важно, твърди Пикети.

„Дължим на себе си 25% от нашия дълг и ако възстановим тази сума, ще трябва да я съберем по друг начин – чрез нови заеми, за да управляваме дълга, вместо да заемаме средства, за да инвестираме, като увеличим данъците или намалим разходите“, обясни обаче ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард, отхвърляйки призива на стоте икономисти, сред които 50 французи, бившият белгийски министър Пол Манет и бившият унгарски еврокомисар Андор Ласло.