Държавният дълг - сгрешен дебат, но истински проблем

Гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви отново неотдавна, че предложението на някои икономисти за опрощаване на притежавания от централната банка държавен дълг противоречи на европейските договори. Три икономически аргумента подкрепят правната й позиция, пишат Еманюел Комб и Дидие Марто в статия за френския вестник La Tribune.

На първо място опрощаването на притежавания от ЕЦБ държавен дълг ще означава отказ от активи на ЕЦБ на стойност 3,2 трлн. евро. Собствените средства на централната банка са 100 млрд. евро, така че подобно решение ще доведе до отрицателни собствени средства от… 3,1 трлн. евро. Разбира се, правото на сеньораж на ЕЦБ, емитирането на банкноти и приходите от отрицателните днес лихви по банковите сметки на централната банка ще ú позволят да остане платежоспособна дори с отрицателни собствени средства. Но подобно необичайно положение ще породи недоверие сред инвеститорите, което ще доведе до голямо изтегляне на капитали и силно обезценяване на еврото.

Хеликоптерни пари

Освен това опрощаването на притежавания от ЕЦБ държавен дълг е доста различен процес от задействания в момента, който се състои в изкупуване от банките на държавните облигации, които те са придобили на първичния пазар.

В случая със смекчените парични политики емитираните пари пак имат насреща си държавния дълг. За сметка на това опрощаването на дълга се приближава до „хеликоптерните пари“ – емитираните пари вече не водят до възстановяване на суми, тъй като са били продадени на централната банка, която ги е анулирала.
Отново подобно решение ще постави под съмнение цялата благонадеждност на ЕЦБ и ще доведе до общо недоверие.

Финансово неутрална за държавите

На последно, но не по важност, място опрощаването на притежавания от ЕЦБ държавен дълг (30%) няма смисъл, тъй като тя е финансово неутрална за държавите. Те плащат редовно дълга си, като емитират нов дълг, превръщайки го донякъде във вечен дълг, който следователно никога няма да бъде възстановен.

Каквито и да са лихвените нива по време на възобновяването на дълга, изплащаните лихви от държавите на ЕЦБ ще се превърнат в приходи за централната банка, която ще ги върне под формата на дивиденти… на държавите. В действителност придобитият дълг от ЕЦБ не струва нищо на данъкоплатците. Може да се смята, че той е „естествено“ изтрит. Разумно би било да извадим от общия държавен дълг, вписан в съотношението между дълга и БВП, притежаваната от ЕЦБ част, чиито интереси не са тежест за данъкоплатците.

Ако направим това упражнение на ниво еврозона, общият държавен дълг вече не е 11 трлн. евро, а 7,8 трлн. евро, тъй като държавни облигации на стойност 3,2 трлн. евро са притежавани от ЕЦБ. По този начин дългът би достигнал около 70% от БВП.

Рискът от силна инфлация

Трябва ли в такъв случай да се смята, че притежаваният от ЕЦБ държавен дълг не представлява никакъв проблем? Със сигурност не, но истинският въпрос е друг. Големият риск е от връщането на силна инфлация.

Някои биха възразили, че експанзионистките парични политики, водени в САЩ от 2008 г., а в еврозоната – от 2015 г., при които бяха „инжектирани“ огромни ликвидности, не доведоха до ни най-малък инфлационен натиск. Но забравяме, че тези парични политики създадоха преди всичко парична база, т.е. притежаваните пари от банките в сметките им в централната банка, но в много по-малка степен парична маса, т.е. притежаваните пари от домакинствата и компаниите под формата на банкноти или депозити.

За сметка на това от 2020 г. насам ставаме свидетели на силен ръст на паричната маса, която е нараснала с над 1 трлн. евро в рамките на еврозоната. Това съставлява 10% от общата парична маса. Инфлационният потенциал на подобен ръст днес е сдържан от силното намаляване на скоростта на обращение на парите от порядъка на 20% заради спада на потреблението, породен от COVID.

Освен това в действителност инфлацията вече е тук - в цените на финансовите активи, недвижимите имоти и произведенията на изкуството, които са подложени на истински „балони“. Не може да се изключи, че инфлацията няма да се върне утре на пазара на стоки и услуги, благоприятствайки връщането на растежа. Това би било лоша новина за европейските граждани, не като данъкоплатци, а като потребители, тъй като покупателната им способност ще намалее. Да не забравяме, че инфлацията също е такса, макар че изглежда по-безболезнена от данъка.