Китай повтаря едновременно две исторически грешки

През изминалия век амбициозните автокрации в световен мащаб често са правили две фатални грешки. Първо, те подценяват САЩ, държава, чиято хаотична демокрация маскира нейната огромна устойчивост и сила. Второ, те не успяват да видят как собственото им агресивно поведение в крайна сметка ще обедини многобройните им врагове. Съдейки по последните събития, Китай на Си Дзинпин прави едновременно и двете грешки, пише Хал Брандс за Bloomberg.

В момента Си не мисли много за Америка. В речите си той казва, че „светът преминава през промени, наблюдавани веднъж на век“, докато Китай се издига, а САЩ се клатят. На среща с представители на администрацията на Джо Байдън в Аляска през март неговите дипломати се присмиваха на идеята, че разделена, нефокусирана Америка може да говори с Пекин от „позиция на силата“.

Страна, в която имаше повече от 550 хил. смъртни случая от Covid-19, чийто Капитолий бе разпердушинен от собствените й граждани и която прекара четири години под управлението на Тръмп, атакувайки международната система, е загазила дълбоко, твърди китайската пропаганда. Защо Пекин да не се стреми към доминация в Южнокитайско море, Тайванския проток и на много други фронтове наведнъж?

Но Си Дзинпин може да не звучи толкова уверено, ако погледне малко повече в историята. В годините непосредствено преди Втората световна война Адолф Хитлер правилно очакваше евентуална враждебност от страна на Америка, но неразумно подцени нейната цел и сила. През по-голямата част от Студената война Йосиф Сталин и неговите съветски наследници твърдяха, че „съотношението на силите“ се променя в полза на социализма. Затова бе шокиращо, когато през 80-те години американският икономически и военен възход остави западащия Съветски съюз далеч назад.

Владетелите на системи, основани на строга политическа дисциплина, често се подиграваха на мъките на демокрациите - чак до момента, в който тези демокрации съберат своята мощ и погребат техните геополитически амбиции.

Агресивните автократи също така не виждат как обичайната им войнственост може да сложи геополитическата примка около собствените им вратове. Агресията на Хитлер в крайна сметка накара водещите капиталистически сили, САЩ и Великобритания, да сключат неочакван съюз с водещата комунистическа сила, Съветския съюз. В началото на Студената война Сталин вярваше, че Съветският съюз ще триумфира, защото капиталистическият свят отново ще се раздели. Той не предполагаше, че собственото му заплашително поведение ще накара капиталистическия свят да се обедини и да надвие комунизма.

Си Дзинпин се движи в същата посока днес. Може да изглежда, че САЩ са в напреднал вътрешен упадък, но проблемите им едва ли са по-големи от тези през 1937 г., когато страната беше затънала в привидно безкрайна депресия, или през 1968 г., когато градовете й пламтяха от протести и насилие, далеч надхвърлящи случилото се миналото лято, или пък през 1979 г., когато Америка беше обхваната от стагфлация и криза.

Всъшност Си трябва да бъде по-притеснен от дългосрочните перспективи на Китай, чиито назряващи икономически, финансови и демографски предизвикателства правят несъмнено сериозните проблеми на Америка да изглеждат напълно разрешими.

Той също така трябва да се притеснява от глобалния ответен удар, породен от агресията на Китай. След сблъсък с китайски войници, довел до жертви в Хималаите, Индия ускори продължителното си постепенно приближаване към САЩ. Откакто Пекин потъпка върховенството на закона в Хонконг, Великобритания говори за присъединяване към групата, която включва Австралия, Индия, Япония и САЩ, като се стреми да ограничи технологичната си зависимост от Китай.