Китай повтаря едновременно две исторически грешки

Франция оглавява международни военноморски учения, които безсъмнено са насочени към Пекин. А в отговор на китайските заплахи срещу Тайван сега няколко водещи демокрации разгласяват, макар и дискретно, своите консултации относно това как биха отговорили на китайска инвазия на острова.

Си Дзинпин дори успя да застраши най-важния си дипломатически удар от миналата година - Всеобхватното споразумение за инвестиции с Европейския съюз, подписано въпреки възраженията на още невстъпилата администрация на Байдън през декември.

След като ЕС наложи санкции на китайски функционери за нарушения на правата на човека в провинция Синдзян, Пекин отвърна с контрасанкции, насочени и към европейски парламентаристи и експерти от аналитични центрове, които са критикували китайската политика. Изисквайки от европейските страни на практика да заглушат собствените си граждани, Китай постави инвестиционното споразумение под съмнение.

По този начин Си дава на Байдън много възможности да изпълни обещанието си за по-многостранна стратегия за противостоене на Китай. В някакъв момент през следващите няколко години на китайските лидери може да им светне, че стратегическият баланс не се измества необратимо в тяхна полза и че Пекин е изправен пред геополитическа обсада, след като провокира враждебност по множество азимути.

Парадоксално, но това не е съвсем добра новина за САЩ: Това осъзнаване може просто да накара Си Дзинпин да действа по-агресивно, за да пожъне международните ползи, които търси - започвайки, може би, с насилствено обединение с Тайван.

Това, за съжаление, също е исторически модел. Както писахме с Майкъл Бекли, ревизионистките сили стават най-агресивни, когато растежът им се забави, стратегическите им вражди се умножат и те открият, че имат малко време, за да постигнат целите си. Имперска Германия попадна в този капан преди Първата световна война, имперска Япония направи същото преди Втората световна война, а Китай може би следва същата траектория днес.

Плашещата реалност на отношенията между САЩ и Китай е, че скоро може да навлезем в период на още по-голямо напрежение. Самоуверените автократи, които смятат, че светът се движи в тяхната посока, могат да бъдат много опасни. Отчаяните автократи, които изведнъж осъзнават, че времевият им прозорец се затваря, могат да бъдат още по-опасни.