Три български проекта са приоритетни за Инициативата "Три морета"

Икономика за хората

„Можем да обединим усилия за развитие на икономиката и инфраструктурата за хората, за образованието, за бизнесите в страните, част от инициативата "Три морета", заяви българският президент Румен Радев при откриването на форума. Той ще е домакин на Срещата на върха през юни, в която се планира участие да вземат президентите на държавите, които са част от инициативата, обхващаща региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море.
Българският държавен глава увери, че интерес към инициативата вече има и от страни като Япония, Катар, Южна Корея.

„Българските приоритети са далеч отвъд географията, те са за умно развитие на проектите. Ако искаме да видим пълно решение за свързаността на Севера и Юга, трябва да помислим за разширяване не само географски. България трябва да мисли отвъд следващите 20-30 години, докогато ще сме готови с новите тръбопроводи, пътища, дигитални връзки. Трябва да работим с младите хора, с иновативни организации и трябва да мислим не само за свързаност, а за интелигентна свързаност. Да начертаем с младежите приоритетни проблеми, които да се решат с конкретни проекти", съветва Радев.

Той посочи, че досега във фонда на инициативата са събрани 1 млрд. евро от страните участнички и те не са достатъчни за всички проекти, но могат да се инвестират интелигентно за по-добри резултати.

"Ключът към успеха е обединяването на усилията на правителствата, на бизнеса, на неправителствените организации във всичките 12 държави, за да подобрим живота на гражданите си. Бизнесът е ключовият играч. Оценявам интереса на всички инвестиционни фондове и заедно трябва да намерим оптималното решение за инвестиране на нашите средства и да мобилизираме нашия народ“, заяви Румен Радев.

Думите му подкрепи Кирил Петков, министър на икономиката, който е и представител на държавата акционер в ББР. Той смята, че координацията в региона е не само необходима, но „тя ще изведе потенциала на региона на дължимото му ниво". Министърът подчерта, че 12-те държави членки на ЕС, участващи в „Три морета“, представляват 22% от населението на ЕС и създават 10% от БВП, но подобни инициативи ще увеличат вътрешната търговия между тях, която по думите му има нужда от подобрена инвестиционна и иновационна инфраструктура. 

Акцент върху иновациите

Икономическият министър изрази мнение, че фокусът трябва да бъде именно върху иновациите, дигиталните технологии и стартъпите. Той сподели, че е провел разговор с изпълнителните директори на Българската агенция за инвестиции (БАИ) и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) с молба да насочат усилията си върху малките и средни фирми и да им се даде възможност те да решат кои са секторите, с които искат да се кооперират и да правят бизнес.

Беата Дашинска-Музичка очаква структурирането на средства от фонда на „Три морета“ да съчетае финансирането на проектите с публични средства, европейски средства, особено от новия бюджет на ЕС, частни инвестиции и фондовете на инициативата.

Досега в инвестиционния фонд са събрани 1 млрд. евро. „Целта е те да се вложат в жизнеспособни проекти за подобряване на свързаността в региона и ускоряване растежа на икономиката, отбеляза и Павел Ниерада, член на надзорния съвет на инвестиционния фонд „Три морета“. Той потвърди, че в момента във фонда има девет акционера – банки, но е отворен за участие на други международни финансови институции като Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка и частни инвеститори.

Регионални приоритети

„За да се преодолеят различията между регионите, държавите участнички в инициативата имат проекти за 75 млрд. евро, а се очаква да надхвърлят 1 трилион долара“, каза Ясен Георгиев от Института за икономическа политика.

Досега в списъка на фонда са 89 приоритетни проекта, 12% от които са или приключени, или активно действащи.

Инициативата е възможност за транспорта, следван от енергетиката и под 20% от проектите са в дигиталната сфера. Румъния, Чехия и България са най-активните държави. 33% от проектите са за свързаност и включват държави извън инициативата – Западните Балкани, Украйна, Финландия.