Защо крайнaта десница в Кипър, свързана с гръцките неонацисти, събра толкова гласове?

Кипър регистрира 66% избирателната активност - това е втората най-ниска активност от почти половин век. През последната година правителството претърпя поредица силни удари, ожесточена беше и критиката около различни корупционни скандали. В тази негативна ситуация управляващата партия „Демократически сбор“ (ДИСИ) запази първото си място, а опозицията така и не успя да се възползва от силното недоволство на кипърското общество. Това коментира Бранислава Бобанац, кореспондент на БНР в Кипър, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

„За Кипър това е много сериозна индикация, че традиционните партии вече не могат да отговорят на реалните нужди на избирателите. Разочарованието им наистина е силно проектирано - и в големия процент въздържали се, и в тези 14%, дали своя глас за малки партии, които не влязоха в парламента“, коментира още тя.

Според Бранислава Бобанац парламентарните избори са възприемани до известна степен като репетиция за президентските избори.

„Резултатите показват, че трите големи традиционни партии губят електорална подкрепа. Водещата политическа партия, дясноцентристката „Демократически сбор“ (ДИСИ) , запази първото си място. Второто място е за лявата АКЕЛ. Най-важната тенденция на тези избори е влизането в парламента с почти удвоен резултат на крайнодясната националистическа партия ЕЛАМ, свързана с известната „Златна зора“ в Гърция“, уточни Бобанац.

Водещата партия ДИСИ има само 17 депутата от общо 56, така че за всяко важно решение тя ще трябва да търси коалиции с малките партии.

За тези резултати, според анализатори, до голяма степен роля играе и умората на хората от дълго продължилата криза, предизвикана от пандемията.

„Голям ефект имаше и дискусията с много сериозни нападки за корупция на правителството, най-вече във връзка със спорната инвестиционна програма за даване на гражданство на бизнесмени от трети страни срещу заплащане“, разкри как премина политическата надпревара в Кипър журналистката.

Тя напомни, че Планът за възстановяване на Кипър вече е изпратен в Брюксел за одобрение. „Той е много амбициозен и едновременно реалистичен, по думите на президента Никос Анастасиадис. Предвижда се в следващите пет години да бъдат инвестирани над 4 млрд. евро в икономиката. Основните средства са насочени към зеления преход на страната, цифровата трансформация, укрепването на икономическата устойчивост и конкурентоспособност“, обясни Бобанац.

Тя посочи, че сега идва ред на парламента, тъй като в Плана са заложени много мащабни реформи, които европейската комисия изисква, за да отпусне това финансиране - реформи в правосъдието, в местното самоуправление и държавната администрация.

Каква е ролята на кипърския парламент в президентската република?  Достатъчни ли са сертификатите на имунизираните европейци да влязат в Кипър?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.