Няма изгледи ЕС скоро да се споразумее по пакта за миграцията и убежището

Преди година Европейската комисия (ЕК) представи оптимистична перспектива за приемането на нов пакт за миграцията и убежището.

Предизвикателството, пред което се изправя Комисията след провала на предишните ѝ усилия да преразгледа правилата на ЕС за убежището през 2016 г., не може обаче да бъде подценявано, пише онлайн изданието EUObserver.com.

Сега ЕК използва кризата по границите на Беларус с Полша, Латвия и Литва като допълнителен призив за приемането на пакта. Налагането му обаче може да окаже обратен ефект върху обществеността, коментира медията.

Притиснат с въпроси заради ситуацията на границата на Полша с Беларус, заместник-председателят на Комисията Маргаритис Схинас коментира, че всички отговори са в пакта. Като се има предвид неотложността на ситуацията - множество блокирани мигранти в момента замръзват в горите, това е циничен отговор.

Пактът няма да бъде приет утре, нито следващата седмица - нито дори тази година, посочва медията. Европейският парламент и Съветът на ЕС все още не са изгладили позициите си, което означава, че същинските преговори няма как да започнат.

Реалността е, че сегашният „основен ремонт“ на пакта за миграцията и убежището в ЕС изглежда се сблъсква с подобни проблеми, които погребаха предишните предложения от 2016 г.

Във Франция предстоят президентски избори през пролетта на следващата година, което също замъглява перспективите пред преговорите по документа. Може да се очаква миграционната политика да завие надясно, тъй като Париж ще ръководи следващото ротационно председателство на ЕС.

Фактът, че някои от дискусиите все още се провеждат онлайн, също не вещае добро за изграждане на доверие.

Някои от компромисите, предложени от словенското председателство на ЕС, както и съответният проект на водещите евродепутати по досието, предполагат, че няма да има съгласие.

Миналата година Гърция, Малта, Италия и Испания поискаха гаранция за европейска солидарност при слизането на спасените мигранти. Евродепутатът от Швеция Томас Тобе обаче изрази други идеи.

EUobserver установява, че последният му проект прехвърля дори по-голяма отговорност към държавите членки по външните граници на ЕС, отколкото първоначално беше предложено от ЕК.

Катрин Улард, генерален секретар на базираната в Брюксел неправителствена организация Европейски съвет за бежанците и изгнаниците (Ecre), е получила копие от неговите предложения. Тя казва, че Тобе е премахнал подкрепата за "солидарност" в операциите по търсене и спасяване по море, което означава, че Италия, Гърция, Испания, Франция ще бъдат оставени да се оправят сами с тях.

Други критерии, позволяващи на мигрантите да пътуват до друга държава от ЕС - независимо дали за събиране на семейството, или за образование, също са премахнати от неговия проект.

В предложението на Комисията се казваше също, че след три години отговорността на „страната на първо влизане“ изтича. Тобе е премахнал този срок, т.е. предлага отговорността да е безсрочна.

"Ако позицията на Парламента е в тази насока, тогава ще бъде по-трудно евентуалното споразумение между Парламента и Съвета", казва Улард. "Мисля, че по-големият въпрос е как другите политически групи ще реагират на това", добавя тя.

Други предложения, например това на ЕК за проверка на мигрантите по границите, може да имат по-голям шанс за постигане на споразумение между държавите от ЕС, отбелязва тя.

Дори някои от по-малко спорните въпроси обаче се бавят с получаването на одобрение. Едното е относно пръстовите отпечатъци. Словенското председателство на ЕС поиска това да се отдели като клауза от общия пакт, за да постигне споразумение. България, Кипър, Гърция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Испания не са съгласни, показва документ от съвета на вътрешните министри от 11 октомври.