Еврозоната вероятно ще забави темповете на намаляване на дълга

Страните от Европейския съюз (ЕС) като цяло са съгласни, че трябва да променят правилата, за да позволят по-бавно намаляване на дълга и да излязат с фискална рамка, която действително се спазва, предава Ройтерс, като коментира изказвания на висши служители на блока.

Фискалните правила на ЕС – Пактът за стабилност и растеж, ограничават заемите на правителствата, за да защитят стойността на еврото. Правилата обаче често се пренебрегват, което отчасти доведе до кризата с държавния дълг през 2010 г.

Не се прави и особен опит за налагане на правилата чрез финансови санкции, допълва агенцията.

Сега правилата се преразглеждат, тъй като бяха спрени заради пандемията. За да преодолеят последствията от коронавируса, страните от ЕС увеличиха публичния си дълг толкова много, че съществуващите закони вече стават невъзможни за прилагане.

Същевременно борбата с изменението на климата изисква огромни инвестиции в продължение на десетилетия, които мнозина твърдят, че трябва да бъдат отразени в законите на ЕС.

„Изглежда се очертават някои области на широко съгласие по отношение на по-постепенната корекция на намаляването на дълга и по-специално така нареченото правило 1/20“, коментира пред репортери в понеделник вицепрезидентът на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис.

Правилото предвижда правителствата да намаляват публичния дълг всяка година с 1/20 от излишъка, когато дългът достигне над 60% от БВП. Тъй като много държави от ЕС имат дълг над 100% от БВП, финансовите министри смятат, че подобно правило е нереалистично.

"Нуждаем се от надеждни пътища за намаляване на дълга. Те обаче трябва да бъдат реалистични и да позволяват зелен и дигитален преход", коментира Домбровскис на срещата на финансовите министри от еврозоната, които се събират днес в Брюксел, за да обсъдят правилата.

По-бавният темп на намаляване на дълга обаче не означава, че дълговете няма да намаляват, коментира и германският финансов министър Кристиан Линднер.

„Сега е време отново да изградим фискални буфери, имаме нужда от устойчивост не само в частния сектор, но и в публичния сектор“, посочи Линднер, който настоява за свиване на дълговете, пред репортери при влизането в преговорите.

Домбровскис каза също, че има широко съгласие, че правилата трябва да бъдат опростени и че фокусът им трябва да се отдалечи от индикатори, които не могат да бъдат пряко наблюдавани.

Министрите искат да се споразумеят за промени, които биха накарали правителствата да спазват правилата, защото това е от полза за страните им, а не заради потенциални финансови санкции, които мнозина разглеждат като празна заплаха. "Дискусията започва от осъзнаването, че санкциите не са донесли ползи“, коментира висш служител на еврозоната, който участва в подготовката на срещата.

За да успокоят финансовите пазари, когато дълговата криза достигна своя връх, страните от еврозоната се съгласиха през 2011 г. да направят финансовите санкции за прекомерен дефицит и дълг автоматични и по-малко подчинени на политическа преценка.

Те също така въведоха възможността за глоби за правителствата, които не се справят с други икономически дисбаланси, като прекомерен дефицит по текущата сметка или прекомерен излишък.

Страни като Франция, Италия, Испания или Португалия продължават да нарушават правилата за вземане на заеми. Германия пък поддържа постоянен голям излишък по текущата сметка. ЕК обаче никога не предприе мерки и не приложи санкции, което дискредитира глобите като надежден инструмент за прилагане.

"Този път има признание, че прилагането на правилата зависи от националната отговорност. Има силно съгласие по този въпрос и голяма част от дискусията върви за това как да се засили отговорността“, коментира друг служител, ангажиран с разговорите.