НАТО укрепва източния си фланг

САЩ и други страни членки на НАТО заявиха в сряда, че ще продължат да помагат на Украйна да се бори срещу нашествието на Русия, като в същото време приспособят собствената сигурност на алианса към „новата реалност“, породена от войната, предава Ройтерс.

Дипломати и военни анализатори считат, че съюзниците от НАТО са изпратили над 20 хил. противотанкови и други оръжия на Украйна от началото на нашествието на 24 февруари.

„Оставаме обединени в подкрепата си за Украйна“, каза американският министър на отбраната Лойд Остин на извънредна среща на министрите на отбраната на страните членки на НАТО в Брюксел. „Подкрепяме способностите им да се защитават и ще продължим да ги подкрепяме“, допълни той.

Страните членки на НАТО ще продължат да доставят оръжия на Украйна, дори тези доставки да се превърнат в мишена на руските атаки, каза нидерландският министър на отбраната Кайса Олонгрен пред репортери и допълни, че Украйна има право да се отбранява.

Заради опасения, че нападение срещу територия на страна членка на НАТО също е част от по-широки военни планове на Москва генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг заяви, че министрите на отбраната са се договорили да поискат от военните командири да съставят планове за нови начини за възпиране на Русия.

„Трябва да рестартираме колективната си отбрана и възпиране за по-дълъг период. Днес възлагаме на военните си командири да създадат варианти във всички области – суша, въздух, море, киберпространство и космос“, каза Столтенберг на пресконференция.

Той допълни, че всяко ново позициониране ще включва повече военни в Източна Европа, повече противовъздушна и противоракетна отбрана, повече самолетоносители и подводници в морето и възможно използване на дефанзивни оръжия в компютърни мрежи и в космоса.

Но дипломати твърдят, че НАТО иска да избегне пряко разкриване на плановете си или какво би задействало член 5 от договора за колективна отбрана, като отбелязват, че „стратегическата двойственост“ също е дефанзивен инструмент срещу руска агресия.

„Изненадата за (руския президент Владимир) Путин беше, че Западът е толкова обединен. Той не вярваше в това. Той имаше погрешна представа за западните страни“, заяви естонският министър на отбраната Кале Лаанет.

„Не можем да се страхуваме, трябва да останем спокойни, защото Путин иска да види всички уплашени“, допълни той.

Българският министър на отбраната Драгомир Заков коментира след заседанието на министрите на отбраната на страните от НАТО, че ако обстоятелствата налагат, България ще трябва сериозно да работи със съюзниците си от алианса.

"На този етап България ще разчита на бойната група, която се води от страната ни и в която има мултинационален елемент", каза Заков, цитиран от БНР. Той напомни, че сме поканили съюзници за участие и допълни, че вече има заявки от няколко държави.

Министърът каза още, че са необходими отговорни решения, които "не печелят" гласове, но са необходими за сигурността на българските граждани, а и на пилотите.

"Няма как да запълним дефицити, без да работим със съюзниците ни от НАТО на наша територия", подчерта той.

"Очаквам да чуя, че САЩ остават силно ангажирани към източната част на алианса". Така Заков отговори на въпрос какво очаква от визитата в страната ни на американския министър на отбраната Лойд Остин.

За изтребители F-16 Заков заяви, че има закъснение в доставките, заради последствията от коронавирусната пандемия, свързани с недостига на чипове. В тази връзка той определи като "критично" положението във военно-въздушните ни сили.