Макрон или Льо Пен и защо това е важно за Франция, ЕС и Запада

Франция ще реши в неделя дали да преизбере пробизнес ориентирания центристки президент Еманюел Макрон или да разруши десетилетния мейнстрийм консенсус в полза на крайнодясната Марин льо Пен, пише Ройтерс.

Агенцията обобщава какво да очакваме от тях по някои големи въпроси.

Икономиката

Льо Пен: Крайнодясната наследница промени бившия Национален фронт, като превърна партията на баща си, подкрепяща свободния пазар, в протекционистка партия, която поддържа големите разходи.

Тя иска са въведе политиката „купувайте френското“ за обществените поръчки, да намали минималната възраст за пенсиониране до 60 години за хората, които са започнали да работят преди 20, да отмени данъка върху доходите за хората под 30 години и да понижи ДДС върху енергията до 5,5% спрямо 20% сега.

Льо Пен планира също да задели 2 млрд. евро за пет години за повишаване на заплатите на здравните работници и да наемането на още 10 хил. Заплатите на учителите ще бъдат увеличени с 15% за пет години.

Жил Ивалди, политолог от института Sciences-Po, казва, че икономическата програма на партията ѝ е още по-лява, отколкото е била десетилетия наред.

Макрон: Френският лидер планира да удвои реформите, които задейства в първия си мандат, като основният стълб в политическата му програма е повишаването на минималната възраст за пенсиониране от 65 на 62 години.

„Не искам да увеличавам данъците ни, не искам да увеличавам дълга ни, дори искам да започна да го изплащам в идните пет години“, каза Макрон по време на дебата. „Затова искам да работим повече“, допълни той.

Макрон обещава също да въведе условие за получаване на някои социални придобивки само при обучение от 15-20 часа по подобие на политиките в страни като САЩ или Великобритания. Помощите при безработица ще бъдат свързани със силата на икономиката.

В опита си да остане верен на мотото си „нито ляво, нито дясно“, той също така обещава да направи придобивките автоматични за тези, които отговарят на условията за получаването им, вместо да изисква от бъдещите получатели да кандидатстват за тях.

Европа

Льо Пен: Тя е категорична, че няма „таен дневен ред“ за Франция, страна-основател на ЕС, да напусне блока с 27 страни членки, единната му валута и безвизовата Шенгенска зона.

Противниците смятат, че политиките ѝ в най-добрия случай ще създадат ново напрежение в блока, чието единство е подложено на изпитание в последните години от миграционната криза, напускането на Великобритания, пандемията от COVID-19, а в най-лошия случай ще доведат до Фрекзит.

Льо Пен твърди, че ще намали вноската на Франция в бюджета на ЕС, ще предоговори Шенгенското споразумение и ще въведе отново проверките на стоки, влизащи в страната от други страни членки на съюза.

Тя ще се стреми да установи отново върховенството на френското право над това на ЕС, което е в основата на европейската интеграция, и иска блокът да стане разхлабена асоциация на суверенни страни, които си сътрудничат.

„Това е пълно изтриване на всичко, което ЕС опитваше да постигне всички тези години. Но не се представя по тази начин“, коментира високопоставен дипломат.

Макрон: Пламенният еврофил ще продължи стремежа си да развие „стратегическата автономия“ на Европа в отбраната, технологиите, земеделието и енергетиката и да намали зависимостта на блока от други сили.

Макрон се стреми да преориентира ЕС към по-протекционистична позиция, като блокира някои сделки за свободна търговия с други блокове като Меркосур в Южна Америка, и да създаде механизъм за повишено внимание към външни придобивания на стратегически компании в ЕС.

Освен това Макрон е по-вероятно да се стреми към повече регулация на американските технологични гиганти и заяви, че иска да създаде „европейска метавселена“, която да се конкурира с тази на Facebook.

Отношенията между Париж и Берлин ще останат от ключово значение за оформянето на бъдещето на Европа.
„Вярвам във френско-германската двойка“, заяви Макрон.

Западният съюз

Льо Пен: Тя иска да изведе Франция от интегрираното командване на трансатлантическия военен съюз НАТО, което е предизвикателство за архитектурата на сигурността в западния свят след Студената война.

Опонентите я обвиняват, че е твърде близка с Москва. Нейната партия е получила банков заем от руска банка през 2014 г., а тя беше приета от руския президент Владимир Путин в Кремъл малко преди президентските избори през 2017 г.

Макрон обвинява Льо Пен, че е на заплата при Путин, като ѝ заяви: „Говорите за вашия банкер, когато говорите за Русия“.

Тя осъди нашествието на Русия в Украйна, но казва, че Москва може отново да бъде съюзник след войната. Льо Пен твърди, че ще следва външна политика, която е еднакво отдалечена от Вашингтон и Москва.

Макрон: Макар че той предизвика гняв в трансатлантическия алианс, особено в Източна Европа и Германия, когато нарече НАТО съюз в „мозъчна смърт“ през 2019 г., оттогава той заяви, че руското нашествие в Украйна го е върнало към живота.

Въпреки това Макрон ще се стреми да намали зависимостта на европейците от американската армия за сигурността им.

Макрон призовава ЕС да се съсредоточи повече върху Индо-Тихоокеанския регион и растящото влияние на Китай в региона. Той обаче влезе в конфликт с Вашингтон, Лондон и Канбера, след като Австралия се отказа от огромен договор за подводници с Франция.

Макрон е предпазлив по въпроса дали ще търси сътрудничество с новия съюз в областта на сигурността AUKUS, в който влизат САЩ, Великобритания и Австралия, срещу Китай или ще опита да убеди ЕС да следва собствена независима политика към Пекин.