Големият град не е мъртъв

В една понеделнишка вечер през април с трима колеги от Financial Times пътувахме из Лондон, за да се участваме във викторина в пъб в Хакни. Представихме се силно и завършихме втори, като на косъм пропуснахме наградата от 350 паунда, пише Джон Бърн-Мърдок на страниците на британския вестник.

Но да не се отплесвам. Причината да ви разказвам тази история е, че никой от нас не бе в офиса този ден, но всички се чувствахме щастливи да прекараме приблизително същото време (и да дадем същите пари) за пътуванията си до и от кръчмата, каквото би ни коствало и придвижването до централата на FT в Лондон.

Това сочи, че не само разходите или продължителността на пътуването пречат на градските жители да прекарват пет дни в седмицата в офиса. Въпросът е в това, че да се тъпчеш в обществения транспорт напът за работа не е забавно, за разлика от возенето в просторен влак до кръчма, пълна с приятели.

Данните на организацията „Транспорт за Лондон“ потвърждават това. Сутрешните пътувания в час пик в метрото все още са само на половината от нивата си преди пандемията в понеделник и петък, но броят на хората, използващи подземния транспорт късно вечер, почти се е върнал към нормалното. 

Според последните данни на консултантската компания Ремит офисите в столицата все още са само наполовина пълни спрямо преди пандемията, като нивото пада до една трета от историческото в понеделник и петък, тъй като много работодатели преминават към хибриден модел на работа от вторник до четвъртък. Други индикатори за градска динамика обаче се върнаха по-близо до изходното си ниво отпреди пандемията от коронавирус.

Пътуванията с метрото са на над 70% от нормалните си нива и на над 60% дори в сърцето на доминираните от офиси финансови квартали Скуеър Майл и Кънеъри Уорф. Пътуванията в основните търговски и развлекателни квартали на Западен Лондон са на 80% от обичайното, като потреблението се е възстановило до нивата отпреди коронавируса.

В сферата на свободното време данните сочат още по-високи стойности. Моите изчисления показват, че посещаемостта на футболни мачове в столицата никога не е била по-висока, а харченето в нейните кръчми и ресторанти сега е по-голямо от това през 2019 г. Очевидно някои от нас не просто се връщат към старите навици, но и наваксват загубеното време.

Тенденцията в Лондон се повтаря и в други големи градове по света, въпреки че не всички се възстановяват толкова ентусиазирано. В Ню Йорк, който може би разчита дори повече на служителите в офисите за своята социална и икономическа жизненост, трафикът в метрото е по-малко от половината от нормалното, а резервациите в ресторанти все още са с 40% под нивата отпреди пандемията. Независимо от това възстановяването в търговията на дребно и развлеченията очевидно изпреварва връщането по бюрата.

Макар че продължаващото забавяне при завръщането към офиса със сигурност ще има последици, тези положителни цифри са надежда за всички градски жители, които може би са се страхували, че пандемията ще остави светлините на града да мъждеят.