Спирала заплати-цени във Великобритания е малко вероятна

Това са дезориентиращи времена за хората на моята възраст, пише Сара О‘Конър за Financial Times. През по-голямата част от пълнолетния ми живот инфлацията беше слаба, а растежът на заплатите – още по-слаб. Сега инфлацията в Обединеното кралство е 9%. Наскоро синдикатът на шофьорите в промишлената компания JCB си издейства увеличение на заплатите с 9,5%. Железопътните профсъюзи планират стачка. Британските власти, подобно на техните колеги в други страни, се притесняват от възможността за спирала заплати-цени.

Връщаме ли се към 70-те години на миналия век? Прочетох архивите на Financial Times, за да добия представа как се е разиграл последният пристъп на висока инфлация. През 1974 г., съобщава вестникът, разходите за живот са се повишили с 19%, докато основната заплата се е увеличила с 26%. Споразуменията за праг на заплатите, насочени към компенсиране на хората заради инфлацията, „разпалваха огъня“, като създаваха „вграден ход в спиралата заплати-цени“. В края на същата година Националният институт за икономически и социални изследвания предупреждава, че споразуменията за заплатите изпреварват инфлацията и създават „самоизпълняващо се пророчество“.

Трудно е да се надцени фундаменталната промяна на трудовия пазар оттогава. Синдикатите, които договаряха тези споразумения за заплати, се свиха като размер и влияние. В пика през 70-те години приблизително половината от служителите са били членове на профсъюзи. Сега делът им е само 23%, като те са групирани непропорционално в публичния сектор. За голяма част от икономиката идеята, че увеличението на заплатите е резултат от договаряне между синдикати и работодатели, е реликва от отминала ера: сега само на 13,7% от служителите в частния сектор заплащането се определя по този начин.

Дори в публичния сектор, където синдикатите издържаха най-дълго, тяхната сила да увеличават заплащането намаля. Всъщност средният годишен общ ръст на заплатите в публичния сектор беше с годишен темп от само 1,6% през януари-март тази година, в сравнение с 8,2% в частния сектор.

Наред с тези промени в размера и ролята на синдикатите все повече хора се оправят сами. Делът на работниците, които са самонаети, почти се е удвоил между 1975 и 2019 г. до около 14 на сто. Този ръст се дължи на „самостоятелно заетите лица“, които средно печелят по-малко от служителите на щат.

С други думи пазарът на труда в Обединеното кралство през 21-ви век е много по-индивидуалистичен, отколкото последният път, когато страната беше изправена пред сериозна вълна на висока инфлация.

Това не прави спиралата заплати-цени невъзможна. Но ако това се случи, то няма да се развие по същия начин. Извън нишите на синдикална сила (като машинистите) тя би трябвало да се ръководи от индивидуалната пазарна сила за осигуряване на по-високо заплащане, което от своя страна би принудило работодателите да повишават цените, за да защитят печалбите си и т.н.

По повечето показатели работниците имат по-голяма пазарна сила, отколкото са имали от дълго време насам. Работодателите са гладни за персонал. Броят на свободните работни места изпреварва броя на безработните за първи път в историята. Хората сменят работата си по-често от обикновено. И номиналното заплащане наистина нараства.

Но работодателите правят всичко възможно това положение да не се закрепи. Те предлагат надбавки към заплащането, бонуси при подписването на договор (за изпълнителските кадри – бел. прев.) и временни „пазарни добавки“ в опит да избегнат увеличаването на основния размер на заплащането. Последните данни за заплатите за първото тримесечие на годината показват, че средната обща заплата се е увеличила с 1,4% в реално изражение благодарение на бонусите. Без бонусите заплащането намалява с 1,2% в реално изражение.

Средните стойности обаче прикриват много. Анализ на Института за фискални изследвания (IFS) показва, че служителите в Обединеното кралство, които са си осигурили най-голямо увеличение на заплатите през последните две години, са тези, които са били най-добре платени в началото. През последното тримесечие заплащането нарасна най-бързо във финансите и бизнес услугите отчасти благодарение на високите бонуси.

Странно е, че IFS установява, че професиите с много високи нива на свободни работни места, като чистенето, не са имали най-висок ръст на заплащането. Това е в ярък контраст със ситуацията в САЩ, където най-нископлатените работници са си осигурили най-голямо увеличение на заплатите. Сяоуей Сю, старши икономист в IFS, казва, че е възможно британските работодатели в тези сектори да са се почувствали неспособни да повишат цените, за да поддържат по-високо заплащане, за разлика от тези във финансовите услуги.

Управителят на Английската централна банка Андрю Бейли посочи по-рано тази година, че за да се поддържа инфлацията под контрол, работниците не трябва да искат големи увеличения на заплатите. По-реалистично е обаче да се очаква хората да се предпазят от инфлацията, като си осигурят по-високи заплати, ако могат. Въпросът е кой има тази власт на днешния фрагментиран пазар на труда и кой не. Напълно е възможно да видим спирала на заплатите за някои и спирала на цените за други.