Войната на нерви за спасяването на Кипър - блъфове, капани и бонбонки

Причината за бедствието са двете най-големи банки в страната: Bank of Cyprus и Laiki, известна също като Popular Bank. За МВФ нещата са ясни от самото начало, двете банки трябва да се рекапитализират или ликвидират. Германия се съгласява. За тази цел обаче трябва отново да се повишават данъци, или кредиторите на банките да бъдат приканени към касите. Подстригване на дълга обаче може да постигне подобни вълнения, като тези година по-рано в Гърция.

Тъй като времето не притиска никого, политиците отлагат проблема, докато в края на февруари комунистическият кипърски президент Димитрис Христофиас подава оставка и на негово място идва консервативният Никос Анастасиадис. Сега европейци се надяват на по-тясно сътрудничество с правителството в Никозия.

"След изборите ще станем свидетели на удар след удар", казват участващите в преговорите. Една първоначално отхвърлена идея на Европейската комисия внезапно отново се озовава центъра на дебатите: данък върху банковите сметки. По този начин, поне такава е идеята, може да получат пари за спасението на банките, без формално на кредиторите да им бъде отказано изплащане на дълговете към тях.

Предимството: ако няма обявяване на фалит на банките, рейтинговите агенции няма да повишат тон, а хедж фондовете няма да заплашват със съдебни дела. Освен това натоварванията на Laiki и Bank of Cyprus ще бъдат разпределени на всички 60 до 70 банки в страната. Това от техническа гледна точка е чисто фискална мярка на държавата, а не е „подстригване“. Дотук с теорията.

Само че с това спасителите попадат в една гигантска заблуда и по-късно горчиво ще съжаляват за това.

Първа серия

Уикендът на 16-и март изглежда удобен за постигане на споразумение. Кипърските парични резерви са на изчерпване, което увеличава желанието да се правят компромиси. А на следващия понеделник кипърските банки ще бъдат затворени за официален празник, така че ще имат един ден повече за прилагане на договорените мерки. И така – шефът на Еврогрупата Йерун Диселблум призовава за специална среща в Брюксел.

Финансовите министри се събират към 17 часа местно време на петия етаж на сградата Justus Lipsius. Освен това с тях е и шефът на МВФ Кристин Лагард, членът на борда на ЕЦБ Йорг Асмусен и еврокомисарят по валутните въпроси Оли Рен. Президентът Анастасиадис чака в помещението, предназначено за неговата делегация на седмия етаж.

Кипърският министър на финансите Михалис Сарис влиза уверено в преговорите: всяко натоварване на банковите клиенти било неприемливо. Следва мощен сблъсък. МВФ и страните от еврозоната ясно показват, че не може да се мисли за по-голяма помощ от вече договорените 10 млрд. евро. Останалата част от диагностицирания финансов дефицит от 17,5 млрд. евро следва да се запълни от кипърския финансов сектор.