Кипър планира да продава злато, за да финансира спасяването си

Същевременно Wall Street Journal съобщава, че цената, която ще трябва да се плати за спасяването на Кипър, се е увеличила от 17 млрд. евро до 23 млрд. евро заради промените, които се наложи да бъдат направени в спасителния план, за да мине той в парламента в Никозия. Това е записано в доклад на Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), с който изданието разполага и който ще бъде представен на финансовите министри на държавите от еврозоната този петък.

Не се очаква да има недостиг на финансиране, но се подчертава, че размерите на спасителния план се увеличават на фона на колапса на банковия сектор.

В доклада се посочва, че Кипър ще допринесе с около 13 млрд. евро, които ще дойдат от преструктурирането на банковия сектор в страната, което означава, че международните й партньори ще трябва да отпуснат около 10 млрд. евро спасителен заем – 9 млрд. евро от спасителния фонд на еврозоната и 1 млрд. евро от Международния валутен фонд (МВФ). По-голямата част от парите ще бъдат насочени за стабилизиране на банките.

Само от безпрецедентния данък върху депозитите се очаква Никозия да набере около 7 млрд. евро. Останалата част от сумата ще бъде набрана от продажбата на активи, на част от златните резерви, приватизация и нови данъци.

Засега от кипърското финансово министерство не коментират информацията. Официален представител на Европейския съюз обаче е потвърдил съдържанието на доклада. Източникът, пожелал анонимност, разкрива, че по-голямата част от 10-те млрд. евро от кредиторите ще се ползват за рекапитализиране на банките, а останалата сума ще покрие финансовите нужди на правителството и обратно изкупуване на държавни облигации. Според документа страната ще направи суап на облигации с падеж през следващите две години с нови с падеж пет години по-късно. Подобна операция беше направена от Ирландия през миналата година.

Същевременно в доклада се посочва, че икономиката на Кипър ще се свие с 8,7% през 2013 г. и 3,9% през 2014 г. преди да се върне към растеж през 2015 г. Дългът на страната се очаква да нарасне до 126,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2015 г., а до 2020 г. да намалее до 104% от БВП.

Финансовите министри на държавите от еврозоната ще се съберат в петък в Дъблин, за да обсъдят финалните щрихи от спасителния план за Кипър. Те ще обсъдят и удължаването на срока за изплащането на заемите за Португалия и Ирландия, както и проблемите с укриването на данъци.