Венизелос: Гърция не се нуждае от трети спасителен заем

Гърция не се нуждае от трети спасителен заем. Страната ще покрие нуждите си без да натоварва своите кредитори с още дългове, като ще преговаря за лихвите и падежа на дълга и ще опита евентуално да се завърне на пазара на облигации следващата година. Това заяви в сряда вицепремиерът на страната Евангелос Венизелос, цитиран от CNBC.

Венизелос, който е и външен министър в управляващото коалиционно правителство, е твърдо решен да не причинява повече загуби на европейските партньори на Гърция и на Международния валутен фонд (МВФ), които издърпаха затруднената държава от капана на фалита, предоставяйки й около 240 млрд. евро за целта до момента.

„Разбираме много, много добре колко трудно е за всяко едно правителство да приеме едно облекчаване на дълга... Ние не искаме облекчаване на дълга. Ще се опитаме да решим проблемите си и без нова помощ, без допълнителни дългове за нашите институционални партньори“, каза в интервю пред Ройтерс Евангелос Венизелос.

Коментарите му идват само няколко дни след края на изборите в Германия, която оказа подкрепа на Гърция в замяна на реформи и строги икономии. Те от своя страна пък предизвикаха политическо и социално недоволство из цялата страната.

Дълговият проблем на южната ни съседка шокира еврозоната и световните финансови пазари и завлече страната в рецесия, която вече навлиза в шестата си година. Безработицата скочи до близо 28%, а младежката е почти 60%.

„Става дума за изгубените години на едно поколение“, казва Венизелос, добавяйки, че е възможно да има „социална експлозия“, ако гръцките граждани бъдат принудени да изтърпят още строги фискални мерки, а това от своя страна е „най-големият риск за страната“.

От 2009 г. насам Гърция няма достъп до международните капиталови пазари и разчита само на краткосрочни емисии на облигации. От тогава на страната два пъти е оказвана спасителна помощ и веднъж бе отписана голяма част от дълга, държан от частните инвеститори.

Въпреки тежките фискални мерки и финансови инжекции, Гърция се нуждае от още 10-12 млрд. евро през следващите две години.

Много вероятно е лидерите на еврозоната да предоставят трети спасителен заем за южната ни съседка през ноември, когато международните наблюдатели ще дадат оценка за извършените реформи до момента.

Венизелос, който е и бивш финансов министър, преговарял за отписването на задълженията на страната, заяви, че държавният дълг от 330 млрд. евро изглежда нищожен на фона на трилионите евро, които Германия, Италия и Франция дължат. 

Гърция често обвинява Германия за наложените мерки за строги икономии. Заради тях гръцката икономика се е свила с една трета от 2008 г. насам. Победата на Ангела Меркел на изборите в Германия бе отразена в гръцки вестник със заглавието „Триумфът на Кралицата на строгите икономии“.

Вицепремиерът смята, че след изборите в Германия вече има по-добра възможност за водене на разговори за бъдещето на Европа.

Според него ръстът в подкрепата за крайно дясната партия Златна зора, която миналата година за пръв път прекрачи прага на парламента с 18 места, е следствие от кризата.