Каква можеше да е Русия на президента Борис Немцов

В продължение на години ръководните фактори в Москва реагираха на противопоставянето на бившия вицепремиер Борис Немцов срещу президента Владимир Путин с мълчание и игнориране. Всеки знаеше какво щеше да каже Немцов. Човекът, който Борис Елцин за малко да избере за свой наследник, се превърна в маргинализирана фигура.

Сега критиките на Немцов cпрямо Русия на Путин доведоха до най-ужасната си развръзка. В късните часове в петък опозиционният политик бе убит на няколкостотин метра от Кремъл с четири изстрела, докато пресичаше мост над река Москва.

Само няколко часа преди смъртта си Немцов призова московчани пред радио "Ехото на Москва" да се присъединят към опозицията на 1 март, неделя. Друг от организаторите на събитието, активистът в борбата с корупцията Алексей Навални, бе превантивно осъден на 15 дни затвор, което не му позволява да присъства на демонстрацията. Основният фокус беше насочен към Немцов, който трябваше да води протестите.

За пръв път срещнах Немцов през 1992 г., когато той бе управител в Нижни Новгород на река Волга, пише в анализ за Bloomberg Леонид Бершидски. Брилянтен млад физик, той се опитваше да налага либерална икономика в мрачната постсъветска епоха в индустриалния град, който дълго време бе извън маршрутите на чужденците. Спомням си моето чувство на недоверие, когато го видях за първи път: с усмивка на уста, той беше удивително по-различен от съветските функционери, които го предхождаха. Приличаше на политик от холивудски филм, пренесен с машина на времето във вътрешността на страната.

Той е популярен - неговите реформи в региона ce оказаха огромна примамка за чуждестранни инвестиции. И Елцин забеляза това. През 1997 г. президентът прави Немцов вицепремиер, отговарящ за реформата на комунални услуги и антимонополните регламенти. Въпреки това ентусиазмът на Елцин намаля с времето и през 1999 г. той избра Путин да го наследи на поста.

В интервю пред англоезичното издание The Moscow News през 2003 г. покойният президент посочи: "Изучавайки Немцов, аз осъзнах, че той не е готов да бъде президент". Елцин, ненадминатият популист, парадоксално не одобри харесвания от милиони Немцов, който предлагаше нестандартни решения, като например това държавната власт да използва само автомобили руско производство. И все пак, първият постсъветски лидер на Русия запази високо мнение за бившето си протеже. "Аз все още вярвам в Борис и имам надежди за него", каза Елцин в онова интервю.

Немцов първоначално подкрепи Путин. Той и политологът Иън Бремър написаха в анализ за The New York Times през 2000 г.: "Русия може да изпадне в още по-голяма криза, ако няма лидер с непоколебима ангажираност към националния интерес", визирайки оптимизма си във връзка с избора на Елцин.

Сега Путин, чрез неговия прессекретар Дмитрий Песков, определи смъртта на Немцов като "провокация". Но кой е провокаторът? През последните месеци пропагандата на Путин енергично подбуждаше руснаците срещу "петата колона" - тези, които протестират срещу анексирането на Крим от Кремъл и последвалите действия в Източна Украйна. Немцов бе начело във всеки списък на предателите, публикувани в интернет и излъчвани по държавната телевизия. Бе споменато дори и това, че той е евреин. Създаде се силна клеветническа кампания, базирана на антисемитизма.

Немцов знаеше, че е в опасност. В скорошно интервю той заяви, къде на шега, че майка му е притеснена, че може да бъде убит. "Ако аз наистина се страхувах, нямаше да ръководя опозиционна партия", каза той. "Аз нямаше да правя това, което правя", добави той.

Аз сериозно се съмнявам, че смъртта на Немцов ще подсили антипутиновото протестно движение. То е твърде слабо, за да представлява някаква сериозна заплаха. Остава ми само да гадая каква щеше да е сега Русия, ако Елцин бе направил друг избор 1999 г.

При президента Борис Немцов Русия можеше да е страната, в която щях да остана и спокойно да живея и работя. Със смъртта му умря и нереализираното бъдеще.