Как този, който вкара Гърция в еврозоната, сега я притиска до стената

Но дори само това говори много. Финансовите пазари са разтревожени. Междувременно вероятността от нов гръцки фалит сега се изчислява на над 75 процента. Това е особено забележимо и на пазарите за облигации. Доходността по тригодишните гръцки облигации нарасна до над 20 на сто.

Така се оказва, че успокоението, което настана след постигането на споразумението с донорите в края на февруари, вече е изчезнало. До края на април Атина трябва да предостави на партньорите си от ЕС своя детайлен списък с реформи и да получи в замяна свежи пари. Сега обаче става ясно, че сега наличните пари може да не стигнат до края на април.

Тъй като средствата от спасителния пакет на еврозоната не са размразени и Атина няма достъп до капиталовия пазар, правителството възнамерява да представи спешни планове за набиране на средства. С цел да се гарантира изплащането на дължимите в края на месеца пенсии и заплати, закъснелите данъкоплатци, които платят своите данъчни задължения до 27 март, ще бъдат освободени от глобите. С този акт правителството се надява да увеличи готовността за плащане.

Правителственият законопроект предвижда още, че пенсионните фондове и обществени корпорации трябва да инвестират своите резерви, които държат в гръцката централна банка, в местни държавни ценни книжа. В допълнение 556 млн. евро от фонд за рекапитализиране на банките ще бъдат вкарани в държавния бюджет. Гласуването на законопроекта е насрочено за днес.

Миналата събота правителството заяви, че има план за "подобряване на ликвидността" и ще бъде в състояние да изплати без проблеми дължимите през идната седмица пенсии и заплати. Премиерът Алексис Ципрас обеща да изпълни задълженията по кредитите на страната и да сложи край на курса на строги икономии.

„И драматургът Софокъл не би могъл да измисли по-добър сценарий за трагедия", казва Андреас Кутрас от финансовата къща In Touch Capital Markets, цитиран от Bloomberg. Изглежда, че всичко навява на мисълта за повторното въвеждане на драхмата.

И други експерти са скептични. „Колкото повече време минава, толкова по-малко пространство за маневриране остава", казва Теодор Пелагидис, професор в Brookings Institution, цитиран от Bloomberg. „Човек остава с впечатлението, че няма нито план А, нито план Б. Няма нищо".

В понеделник германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви в Берлин, че не познава никого в международните институции, който да може да му каже какво планира да свърши гръцкото правителство. „Атина премълчава истината на народа си“, заяви Шойбле. По думите му също никой не знае докога Гърция ще има пари.

В сряда Гърция възнамерява да пласира съкровищни бонове в размер на 1 милиард евро. До 60 на сто от обема на емисията може да бъдат пласирани на следващия ден. Постъпленията трябва да послужат за рефинансиране на текущите задължения в размер на 1,6 милиарда евро, които са падеж 20-и март.

На същия ден най-силно задлъжнялата страна в Европа трябва да изплати около 350 млн. евро на Международния валутен фонд. Други 110 млн. евро под формата на лихви по облигации, собственост на ЕЦБ, също имат падеж на тази дата. 

Бюджетната ситуация също се влошава. Несигурността около възможните нови избори натежава на конюнктурата. В края на миналата година икономиката се сви с 0,4 на сто, а това свива и данъчните приходи. Първичният излишък на гръцкия държавен бюджет, т.е. бюджетният излишък с изключение на лихвените плащания, възлиза на 0,3% към края на 2014 г. По този начин властите в Атина пропуснаха целта си от постигане на първичен излишък от 1,5 на сто.

Спадът обаче не се дължи само на слабата конюнктура. Предвид на победата на Сириза на изборите в края на януари и на очакванията за възможни данъчни облекчения много граждани не са платили задълженията си към държавата. А и властите не са показали усилия да съберат парите, пишат гръцките финансови издания.

Междувременно ЕЦБ ще провери ликвидността на гръцките банки в четвъртък. В същия ден в Брюксел започва среща на върха на еврозоната. По всяка вероятност Ципрас ще постави проблема с ликвидността и при първата си двустранна среща с германския канцлер Ангела Меркел на 23 март.

„Гръцката позиция остава неясна, а същото важи и за натиска на колегите ѝ в еврозоната", казва Аристидес Хацис, професор по право и икономика в университета в Атина, пред Bloomberg. „Играта на котка и мишка може да се проточи до юни“, смята той.