Какви са сценариите за изход от гръцката криза?

При втория вариант Гърция може да обяви дефолт и в същото време да напусне еврозоната. Това обаче е резултат, който никой не желае, нито Ципрас, нито гръцките гласоподаватели, нито останалите страни-членки на еврозоната.

Гръцката драхма бързо би се обезценила, а гръцкият бизнес, който купува материали и продукти от чужбина, ще бъде изправен пред банкрут, както и много хора и фирми с кредити в чужда валута. Инфлацията вероятно рязко ще се повиши.

Въпреки че това е изход, който никой не желае, Габриел Стайн, директор на отдела по управление на активи към Oxford Economics, твърди, че има икономическа логика Гърция да напусне еврозоната.

„На първо място Гърция никога не трябваше да бъде член“, казва той. Проблемът е, че теоретично по-евтината драхма в крайна сметка би трябвало да стимулира икономическото възстановяване, но с изключение на туризма Гърция няма много какво да предложи.

Съществуват обаче и други варианти за изход от кризата. Майъл Боскин, професор по икономика към университета Станфорд, предлага да се приемат два успоредни курса на еврото - един фиксиран и един плаващ. Според Боскин нов набор от правила ще определи кой плаща с първия вид евро и кой с втория, което ще позволи еврото да се „обезценява без да потъва“. Точно как това се различава от връщане към драхмата не е много ясно.

Според отдела за наблюдение на Европа към Bank of America Merrill Lynch ситуацията, в която Гърция е хем вътре, хем вън от еврозоната не е толкова лесна. Един такъв сценарий за сива зона предлага правителството на Ципрас временно да издава документи за дължими суми в замяна на заплатите в публичния сектор и пенсиите. Тези документи ще могат да бъдат ползвани само в Гърция. Компаниите с международни разплащания обаче, като енергийните компании, които плащат за петрол и газ, ще бъдат притиснати.

На теория тази мярка може да поддържа още малко финансовото състояние на страната докато в същото време тя продължава с преговорите. Не е ясно дали ЕЦБ ще приеме тези документи за дължими суми като форма на печатни пари, което би нарушавало правилата на еврозоната. В този случай документите ще бъдат първата стъпка към новата драхма.

Очаквано срещата на финансовите министри в Рига не представи никакви резултати. Следващият шанс е на 11 май, когато еврогрупата се среща отново. Всяко спасително решение би дошло със сериозни условия, тъй като вероятно ще включва преструктуриране на дълга. Тези, които симпатизират на Гърция, като Марк Вайсброт, един от директорите на Центъра за икономически и политически изследвания, виждат колко трудно ще е на институциите да дадат реалистична оценка на сумата, която Гърция наистина може да изплати, а това може да се окаже болезнено за данъкоплатците навсякъде в еврозоната.

„Каквото и да се говори за отговорността на предишните правителства за началото на рецесията... тройката [ЕЦБ, Европейската комисия и МВФ] е тази, която я превърна в Голямата депресия за Гърция“, казва той. „Те наистина трябва да поемат отговорност за сегашната ситуация вместо да настояват гръцкото правителство да продължи напред с неуспешна програма“.

Още по темата четете тук!