Какво дължи Гърция на кредиторите си?

Гърция, която утре може да обяви неплатежоспособност по вноската от дълга си към Международния валутен фонд (МВФ), дължи на кредиторите си общо 242,8 млрд. евро (271 млрд. долара), като най-големият кредитор е Германия.

Това сочат изчисления на Ройтерс, основаващи се на официалните данни.

Сумата включва заеми, направени като част от двете спасителни програми на европейските правителства и МВФ след 2010 г., чиято номинална стойност засега е 220 млрд. евро. Част от тях обаче са изплатени.

В сумата се включват и държавни облигации, притежавани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите от еврозоната.

Частни инвеститори държат гръцки държавни облигации за 38,7 млрд. евро след голямото отписване на дълг и кредитния суап от 2012 г., което намали гръцките задължения със 107 млрд. евро, а стойността на притежавания от частния сектор дълг - с около 75 процента.

Дълговете към МВФ

На Гърция бяха обещани общо 48,1 млрд. евро от МВФ. От тези средства 16,3 млрд. евро предстоеше да бъдат платени до март 2016 г., при условие че Атина успешно проведе втората икономическа стабилизационна програма.

Страната обслужваше дълга си в срок до този месец, когато се възползва от възможността да обедини четири плащания към Фонда на обща стойност 1,6 млрд. евро, които да бъдат платени на края на месеца. По-старите дългове на МВФ са при лихва 3,5 процента, което превишава лихвата по спасителните заеми от еврозоната.

Дълговете към Европейската централна банка (ЕЦБ)

ЕЦБ притежава гръцки облигации за около 18 млрд. евро. Срокът за погасяване на задължения за 6,7 млрд. евро изтича през юли и август. Президентът на ЕЦБ Марио Драги неотдавна посочи, че гръцките банки са получили от институцията 118 млрд. евро ликвидни средства, включително 89 млрд. евро по програмата за спешно финансиране (ELA).

Възстановяването на тези средства остава отговорност на гръцката централна банка, но само ако Гърция остане в еврозоната. Ако напусне, сметката ще рикошира върху другите страни от валутния съюз, включително Германия.
В допълнение около 45 млрд. евро банкноти в Гърция са друго задължение, което евентуално ще трябва да погасява Европейската система от централни банки (Eurosystem).

Дълговете към държавите от еврозоната

Правителствата от еврозоната дадоха на Гърция 52,9 млрд. евро двустранни кредити по първата спасителна програма, договорена през 2010 г. По втората спасителна програма, договорена през 2012 г., Атина досега е получила 141,8 млрд евро от спасителния фонд на еврозоната. До края на месеца, ако Гърция беше изпълнила поставените й условия, трябваше да получи още 1,8 млрд. евро.

Задълженията към Германия, която е най-големият член на еврозоната, възлизат на 57,23 млрд. евро, към Франция – 42,98 млрд., към Италия - 37,76 млрд., и към Испания - 25,1 млрд. евро. Това е в допълнение към вноските им за заемите от МВФ, съразмерни на квотите им в световната кредитна институция.

Страните от еврозоната вече удължиха падежа на заемите за Гърция от 15 на 30 години и намалиха лихвите върху някои дългове. Те също така въведоха 10-годишен мораториум върху плащането на лихвите по втория спасителен заем от спасителния фонд на еврозоната.

Гърция поиска от европейците допълнителни облекчения по заемите - стъпка, която беше подкрепена от МВФ. Правителствата от еврозоната обаче заявиха, че ще обсъждат този въпрос, само ако Атина допълнително затегне бюджета си.

(БТА)

Още по темата за гръцката криза четете тук