Източна Европа е изправена пред недостиг на работна ръка

Докато двуцифрената безработица създава сериозни проблеми на Испания и Гърция, бизнесът в Централна и Източна Европа има други проблеми. Чешкият предприемач Збинек Фролик произвежда специални болнични легла и търсенето е толкова голямо, че вече има необходимост от втора фабрика. И макар че останалите сфери на икономиката в Чехия просперират, той не може да намери нужните служители, разказва Bloomberg.

„Просто има огромен недостиг на работна ръка“, казва Фролик, който е превърнал компанията си Linet в глобален лидер с годишен оборот от 240 милиона долара. „На този етап просто искам трудоспособни хора, които искат да работят“, казва той. 

Този сценарий се разиграва в целия регион от балтийските държави до Балканите, където евтината работна ръка и недокоснатите пазари привлякоха десетки милиарди евро инвестиции след падането на Желязната завеса. Това предизвика бърз растеж и повишаване на жизнения стандарт, особено след разширяването на Европейския съюз през 2004 г. Днес понижаващата се безработица и трудовата емиграция изваждат наяве ограниченията пред т.нар. low cost, или нискобюджетен модел на растеж.

Политиците предупреждаваха за надвиснал недостиг на работна ръка, но причините във всяка държава са различни. В Чехия например третият най-бърз растеж в ЕС и ниската безработица доведоха до голям недостиг на служители.

В Словакия – най-големият производител на автомобили на глава от населението – компаниите се затрудняват да намерят специалисти в индустрията, дори когато Jaguar Land Rover Automotive Plc се готви да строи четвърта фабрика.

В Унгария и Полша проблемът се задълбочава заради младежите, които емигрират към Великобритания и Германия, където заплатите са по-високи.

Сътресенията на глобалните пазари доведоха до поевтиняване на полската злота с 5,2%, а на унгарския форинт – с 0,8% спрямо еврото през последните 12 месеца. Въпреки че поевтиняването помага на износителите да останат конкурентоспособни, икономистите посочват, че зависимостта от слабата валута не е добра дългосрочна стратегия за растеж.

Има два начина за справяне с проблема в кракросрочен план, смята Радомир Яц, главен икономист на чешкото звено за управление на активи на Assicurazioni Generali. Единият е внос на работна ръка или рязко увеличаване на заплатите и отдалечаване от модела на растеж, генериран от производствения сектор. По-ясна картина за представянето на региона ще има в петък, когато Полша, Унгария, Словакия и Румъния ще публикуват данни за ръста на БВП през четвъртото тримесечие. 

„Централна Европа има нужда от нов икономически модел, който да не зависи толкова много от износа и автомобилната индустрия“, казва Яц. „Тези икономики трябва да се диверсифицират и да започнат да произвеждат продукти с добавена стойност“, посочва той.

Полша, най-голямата икономика в региона, която нарасна до 545 млрд. долара в края на 2014 г. от 65 млрд. през 1990 г., се опитва да постигне и двете. Безработицата падна до 7,1% през декември, което е най-ниското ниво от 2008 г. и под 20-те процента преди да се присъедини към ЕС, сочат данни на Евростат.

Вакантните работни места скочиха до 73 200 през третото тримесечие, което е 22% повече в сравнение с година по-рано. Компаниите увеличават заплатите, като възнагражденията са се увеличили повече от двойно от 2004 г. досега и достигат средна годишна стойност от 32 446 злоти (8 222 долара). Това кара някои инвеститори да се насочват към по-евтини държави на изток. Други фирми внасят работна ръка от Украйна.

В Чехия ситуацията е сходна, като там икономиката нарасна с 4,7% през третото тримесечие, а през декември безработицата е 4,5% - най-ниската в ЕС заедно с Германия.

След като Асоциацията на чешката индустрия призова властите да помогнат за намирането на 150 000 служители, които ще бъдат необходими тази година, управляващата коалиция се съгласи да опрости процеса по издаване на трудови визи.

Липсата на работна ръка извън столиците Варшава, Прага и Будапеща трансформира градовете, които страдаха по време на прехода от централизирана към пазарна икономика. Пример е унгарският Татабаня със 70 000 души население на около 60 км западно от Будапеща. През 90-те години градът преживя скок в безработицата след като неконкурентните мини и фабрики фалираха. Днес компанията за подови настилки Graboplast установява производството си там.

Премиерът Виктор Орбан отхвърли препоръките да насочи икономиката към сектора на услугите. Властите възнамеряват да ограничат приема в университетите и да насочат учениците към търговски училища, за да стабилизират позицията на Унгария като една от „най-индустриализираните европейски държави“.

И все пак това ще е трудно, след като стотици хиляди хора са емигрирали на Запад. Има около 50 000 вакантни работни места в автомобилостроенето, посочва Ласло Далани, директор на компанията за подбор на персонал Manpower. Дори най-големият индустриален конгломерат Videoton трябва да вдигне заплатите, да стимулира служителите да работят повече и да стане по-ефективен.

„Системата е разтеглена“, казва главеният съизпълнителен директор на Videoton Ото Синко. „На практика всеки, който иска да работи, вече има работа“, допълва той.