Притокът на капитал с неизвестен произход в Турция е достигнал рекордни нива

Притокът на капитал с неизвестен произход в Турция през миналата година е достигнал най-високото си ниво поне от 1975 г. насам, откакто централната банка поддържа архиви. Това засилва опасенията, че начинът, по който правителството финансира дупката по текущата си смета, е неустойчив, коментира Bloomberg.

В четвъртък централната банка обяви, че „нетните грешки и пропуски“ са нараснали, достигайки сумата от 9,7 млрд. долара. Една от възможните причини за това е разликата между реалните приходи от туризма и сумата, изчислена от банката на базата на проучвания сред чуждестранни посетители. Според бившия министър на митниците Нуретин Чанъклъ друга причина е регионалният хаос, който превръща Турция във финансово „убежище“.

Ръстът на мистериозния приток на капитал хвърля съмнения върху успеха на правителството при свиването на дефицита по текущата сметка, който се смяташе за най-голямата уязвимост на икономиката през 2013 г. Коригирането на дисбаланса във външната търговия бе ключово, но докато дупката се свиваше, финансирането с мистериозни средства също нарастваше. Заедно с продадените чуждестранни резерви те възлизат на 67% от дефицита миналата година – най-високото им ниво от последния излишък на Турция през 2001 г.

„Невъзможно е да възприемем това като здравословен начин за финансиране на дефицита“, казва главният икономист на Finansbank Инан Демир. „Размерът на нетните грешки и пропуски показват трудностите пред Турция при финансирането на дупката по текущата сметка, нищо, че се свива“.

Дефицитът по текущата сметка на Турция се е свил с най-бавния си темп през декември в сравнение с предишните два месеца, тъй като влиянието на по-ниските цени на петрол е изчезнало в края на миналата година. Дефицитът се е свил с 24% до 5,07 млрд. долара от 6,66 млрд. долара преди година. Средната прогноза според проучване на Bloomberg бе за дефицит от 5 млрд. долара.

Дупката се е свила с годишен темп от около 59% и 84% съответно през ноември и октомври, заяви централната банка в четвъртък.

Мистериозните потоци се наричат нетни грешки, тъй като централната банка не може да каже откъде точно идват парите и как са влезли в страната.

"Потенциална причина за ръста може да бъде неспособността на нефинансовите компании да изплащат обратно дълг в чуждестранна валута в резултат на срива на лирата или по други причини, което ги принуждава да обменят активи по неофициални канали", казва Демир.

Има тясна връзка между средствата, които Турция влива от чужбина и размера на мистериозните потоци, твърди Мурат Учер, базиран в Истанбул икономист в Global Source Partners. "Когато чуждестранните входящи потоци пресъхнат, мистериозните нарастват", казва той, позовавайки се на официални данни, събирани от него от 2007 г. насам.

Търговията с Иран също се споменава като причина. Дългогодишен вносител на злато Турция стана износител през 2012 г., когато започна да плаща за ирански газ в ценни метали, като начин да заобиколи международните санкции, които наскоро бяха вдигнати.

Независимо от източника им основна тревога около необяснимите притоци на капитал е това, което те говорят за начина, по който Турция финансира текущата си сметка, казва главният икономист на Roubini Global Economics в Лондон Мая Сенуси.

„Това подчертава уязвимостта на финансирането на дефицита“, казва Сенуси. „То е непредсказуемо и неустойчиво и е сравнително сигурно да предполагаме, че целта не е да бъде дългосрочна инвестиция“.