Словения въвежда ограничения за пропускането на мигранти

От тази сутрин влизат в сила ограниченията, които Словения ще налага при пропускането на мигранти на своя територия, съобщи БНР.

Любляна реши да разрешава на най-много 1 000 души дневно да преминават границата. Причината е, че следващата страна по мигрантския маршрут – Австрия, обяви, че тази седмица ще въведе ограничения за влизането през основния граничен пункт със Словения.

Съобщението на австрийските власти предизвика верижна реакция на страните по т.нар. "Балкански маршрут" на мигрантите.

Външният министър на Хърватия Миро Ковач предупреди, че ако Австрия затвори границите си за бежанци, веднага след нея същото ще направи и Словения, а Хърватия ще бъде принудена да вземе същите мерки.

Заради обявеното намерение за ограничаване на броя на мигрантите сръбският министър на външните работи Ивица Дачич също обяви, че ако Австрия затвори границите си за бежанци, Сърбия ще бъде принудена да направи същото.

„Притеснени сме от липсата на единна позиция на Европейския съюз (ЕС), както и от неяснотата какво да се прави в бъдеще. Мерките, които се вземат от отделни държави, ни поставят в трудна ситуация“, каза още Дачич пред Дойче веле. Поведението на Сърбия ще зависи преди всичко от мерките, които ще вземат страните от т.нар. "Балкански път", поясни Дачич.

Същевременно днес лидерите на Чехия, Полша, Словакия, Унгария, България и Македония ще обсъдят в Прага мерки за ограничаване на миграционния поток. Дискусиите в чешката столица са координационни и в търсене на решения за охрана на границите срещу нелегалната миграция и помощ за страните, подложени на мигрантския натиск. Те предхождат посещението на председателя на Европейския съвет Доналд Туск в Прага във вторник, както и Срещата на върха на ЕС, която ще се състои на 18 и 19 февруари в Брюксел.

Засилването на охраната на шенгенските граници, европейска крайбрежна и гранична охрана, договарянето на мерки за регулацията на миграцията в Гърция и Турция са изключително важни в момента. Ако това не стане бързо, страните от Вишеградската четворка ще търсят решение на кризата със засилване на охраната на границите между България, Македония и Гърция, в което биха могли да се включат и останалите страни членки на ЕС.

„Засилване на охраната на границите на Македония и България би могло, в сътрудничество с тези държави, чувствително да ограничи мигрантския натиск и над страни като Австрия и Германия. Чешката република е готова да продължи да оказва конкретна помощ, както хуманитарна, така и чрез изпращане на полицаи“, заяви чешкият премиер Бохуслав Соботка.

В момента чешки полицаи помагат на границите в Словения и Македония. Словакия също заяви готовност да се включи „финансово и с персонал”.

„Ако Гърция сама не иска да охранява границата, трябва да предложим друг вариант“, заяви неотдавна словашкият премиер Роберт Фицо. Общо 25 словашки полицаи бяха изпратени в началото на февруари в Македония, за да работят заедно с чешките им колеги на македонско-гръцката граница.

Словашкият министър-председател заяви, че Германия е изразила протест във връзка с провеждането този понеделник на срещата на високо равнище между страните от Вишеградската четворка (Чехия, Словакия, Полша и Унгария) и Македония и България, посветена на разрешаването на миграционната криза в Европа, предаде РИА Новости, позовавайки се на негово интервю пред братиславски вестник.

Премиерът на България Бойко Борисов е изложил българската позиция на срещата в Прага в телефонен разговор с канцлера на Германия Ангела Меркел. Борисов е потвърдил още веднъж солидарността на България към гръцката страна и несъгласието за изграждане на ограда между Македония и Гърция.

Премиерът е подчертал необходимостта от това ЕС да действа като едно цяло и е призовал за търсене на общо европейско решение за справяне с мигрантския поток, като е засвидетелствал готовността на страната за сътрудничество в опазване на външната граница на Европа с усилие за редуциране на нелегалната миграция. Премиерът е подчертал и важната роля на европейската солидарност и отражението й върху европейската кохезионна политика.

Засега се наблюдава доста странен подход на страните от ЕС. Всяка разбира европейското решение на кризата с мигрантския поток като подкрепа на собствените си интереси и позиции, заяви пред БНР  директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков.

Той оцени идеята за  изграждане на нещо като антибежански вал по северните граници на Гърция като "недобра за България и за ЕС", защото представлява опит за прехвърляне на проблема върху съседите. Според дипломата страните външни-граници биха се оказали в по-неблагоприятно положение, ако се направи ограда, която изолира Гърция. Рискува се южната ни съседка да се превърне в огромен бежански лагер и "поток, който да търси оттичане към и през България".