Икономиката на Кипър по пътя на възстановяването

Преди по-малко от две години заради най-тежката икономическа криза от десетилетия благотворителният магазин, управляван от православната църква, в сърцето на Никозия беше претъпкан от хора, които търсеха безплатна храна, пише АП.

Сега обаче търсенето е достигнало точката, в която църквата обмисля затварянето на магазина. Актуалните данни сочат, че само 120 семейства се възползват от него, докато през юли 2014 г. са били 2 500, посочва управителят на магазина Панайотис Панайоту.

Кипър вече излезе от тригодишната спасителна програма и отчита един от най-високите темпове на икономически растеж сред 19-те държави от еврозоната. През първото тримесечие годишният темп на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната достигна 2,7%.

Финансовият министър Харис Георгиадис посочва, че обратът се дължи на мерките за свиване на разходите, но и заради избягването на новите данъци, които биха натежали на домакинствата, а оттам – и допълнително на икономиката.

“Ние не увеличихме данъците, което би утежнило още повече проблемите на икономиката. Въведохме такива съкращения на разходите, които не са в ущърб на икономическата активност”, коментира Георгиадис в интервю за информационната агенция.

Кипър беше на ръба на фалита през март 2013 г. заради банковата криза, която претовари и без това силно напрегнатата от бюджетни дефицити и преразходи държавна хазна. Наложи се приемане на спасителна програма, с която бяха иззети сериозни дялове от необезпечените депозити в банките. Вторият по големина кредитор в страната затвори врати и парите си спасиха само вложителите с депозити до гарантирания размер – 100 хил. евро.

Шокът за страната беше огромен. За да предотвратят масово теглене на пари от банките, властите в страната въведоха контрол върху паричните преводи. Поетапното им премахване продължи няколко години след реконструирането на банковия сектор.

Според Георгиадис точно това е позволило на банките да се “излекуват” в голяма степен и да си върнат доверието на вложителите и инвеститорите.

Не може обаче да се каже, че всичко в кипърската икономика вече е наред. Почти половината от всички заеми в страната все още се класифицират като проблемни, а безработицата продължава да надвишава 12%.

Финансовият министър подчертава, че излизането от спасителната програма е втори шанс за кипърската икономика, но това не означава, че работата спира дотук. Той посочва, че темповете на реформите в страната трябва да се ускорят и да се поддържа стриктна фискална дисциплина, за която правителството търпи сериозни критики.

“Кипър премина през тежка рецесия и една година на растеж не е достатъчна да премахне всички последствия, които продължителната криза остави след себе си”, заключава той.