Спасението на Гърция: Тази отровна илюзия

„Разпадането на паричния съюз всъщност ще доведе Европа до икономическа война", прогнозира виенският икономист Щефан Шулмайстер. Никой няма да спечели, всички заедно ще бъдат по-бедни и това ще „освободи ярост, която ще бъде насочена главно срещу Германия", посочва той.

„Един способен да действа ЕС с евро ще бъде единствената възможна сила срещу по-нататъшното унищожаване на нашия прочут социален модел", предупреждава Хабермас. За тази цел ЕС трябва да бъде "снабден с умения и бюджетни ресурси за намеса срещу по-нататъшното раздалечаване на държавите членки", твърди той. Само по този начин "икономически и политически най-силните членове биха могли да изкупят нарушеното обещание на общата валута за сближаване на икономическото развитие". s

И за няколко месеца през миналата година изглеждаше сякаш тази визия може да се сбъдне. С възкачването на власт на Еманюел Макрон във Франция на европейската сцена се изкачи един президент, какъвто досега нямаше. За първи път водещ европейски политик призна, че липсата на демокрация и липсата на ефективен централен орган заплашват европейския проект.

Много граждани са се отказали от европейското обединение "защото не са били чути", каза той. Ето защо „европейците трябва да имат смелостта да преоткрият пътя на демокрацията", и то "не с технократи", които уговарят договорите "тайно в задната стаичка".

Вместо това той поиска, също както и Хабермас, бюджет за еврозоната в размер на „няколко процента от брутния вътрешен продукт", тоест част от текущия бюджет на ЕС, така че да може да се противодейства на бъдещи икономически кризи със собствени сили. "Освен това трябва да има европейски финансов министър и парламент на еврозоната - избрани от гражданите, за да генерират демократична отчетност", каза Макрон, като по този начин призна с революционна честност антидемократичния характер на досегашния еврорежим.

Но колкото въодушевено Макрон рекламираше "възстановяването" на Европа, толкова решително канцлерът Меркел и нейните социалдемократични сърегенти отхвърлиха всичките планове, за да не лишат избирателите си от отровната илюзия за национално самоопределение, която вече дори не съществува. Въпреки това те са склонни да  подкрепят допълнителен бюджет за инвестиции със символичен размер. Още по-лошо, на последната среща на върха на ЕС Меркел и нейните поддръжници дори заявиха, че управлението на кризи в еврозоната трябва да продължи да се осъществява от нелегираните технократи на ESM, които не се отчитат пред нито един парламент. Тоест – според Меркел в конструкцията на еврозоната всичко е наред. И не бива да се променя...