Национализмът в Европа хвърля сянка върху процеса по оздравяване на Балканите

Когато Зоран Заев очертава визията си за просперитет и интеграция на Балканите, има един голям риск на хоризонта.

Премиерът на Република Северна Македония се надява, че предстоящото членство на страната му в НАТО ще бъде част от по-широк процес, който ще обвърже взривоопасния регион с Европейския съюз и ще положи основите на икономическото му развитие в идното десетилетие. Но възход на националистите на изборите за Европейски парламент през май може да блокира тази цел. А продължаващото присъствие на балкански националисти у дома може да им даде извинение, пише Bloomberg.

„Ако искаме да сме заедно, трябва да спрем да мислим, че всичко в света е започнало от нашите страни. И това не важи само за Балканите“, казва Заев в интервю за агенцията в Мюнхен.

Той допълва, че интеграцията е начин за повишаване на жизнения стандарт на някои от най-бедите народи в Европа и за спиране на бягството на най-талантливите хора на Запад. Но националистическите настроения, които предизвикаха най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война, продължават да създават разделение.

Балкански националисти

От Република Северна Македония до Босна националистически настроените политици остават влиятелни на Западните Балкани. В Босна и Херцеговина лидерът на сръбското малцинство Милорад Додик се превърна в най-силния политик с настояването си за разделяне на страната, която все още се бори с последиците от войните през 90-те години на миналия век.

Той се надява, че членството в НАТО ще помогне на страната му да даде летящ старт на икономиката, изпаднала в стагнация по време на корупционните скандали, които го доведоха на власт през 2017 г. Заев и гръцкият му колега Алексис Ципрас се договориха миналата година за промяна на името на страната, след което Гърция вдигна ветото си върху членството на съседната страна в НАТО и ЕС.

Чуждестранни инвестиции

Германският канцлер Ангела Меркел похвали в събота двамата лидери за смелостта им в постигането на компромис.
„Бях се отказала. Във всички тези продължителни конфликти, на които не намираме решение, ако имаш необходимата смелост, можеш да намериш решение“, заяви канцлерът пред аудитория от високопоставени представители в областта на отбраната и външната политика в Мюнхен.

Заев се надява, че членството в НАТО ще доведе до ръст на чуждестранните инвестиции. Той предвижда допълнителни инвестиции на стойност 300 млн. евро (340 млн. долара) на година. През 2017 г. страната получи инвестиции на стойност 181 млн. евро.

Едно от нещата, които не го тревожат обаче, е вероятната промяна на ръководството на Гърция след изборите тази година. Лидерът на гръцката опозиционна партия „Нова демокрация“ Кириакос Мицотакис заяви миналия месец, че Гърция запазва правото си на вето върху усилията на съседната страна за членство в ЕС.

„Лесно е да коментираш, когато си опозиционен политик. Мисля, че реториката ще се промени, ако дойде на власт“, казва Заев.

В събота Алексис Ципрас и Зоран Заев бяха наградени на Мюнхенската конференция по сигурността за уреждането на десетилетния спор между Атина и Скопие, предадоха ДПА и БТА.

Те получиха наградата "Евалд фон Клайст" на церемония вчера. Спорът не беше просто за име, а за идентичност, каза в словото си германският външен министър Хайко Маас и похвали Ципрас и Заев като "истински европейски лидери".

Ципрас заяви, че в началото не мислел, че споразумение е възможно, но добави: "Никога не казвай никога!"
И той, и Заев посветиха наградата на бъдещето на своите два народа.

Наградата "Евалд фон Клайст" почита личности с особени заслуги за решаване на конфликти. Нейните носители досега са Хенри Кисинджър, Хавиер Солана, Хелмут Шмид, Валери Жискар Д'Естен, Йоахим Гаук и Джон Маккейн.